Оригиналният пост е писан за Medium

Много е писано за ролята на игрите в образованието. Исторически погледнато, игрите са най-старото образователно средство. Как успяхме да ги изхвърлим от училище, за мен все още е загадка. Но моята мисия е да ги върна обратно в образователния процес. И най-вече в обучението по математика, защото аз съм математик.

Проблемът с игрите в образованието по математика е, че няма много такива, които да съответстват на учебната програма. За това аз съм се заела да създавам такива игри. Процесът на създаваnе на една образователна игра е дълъг. По време на този процес трябва да си винаги готов да се върнеш в началото и да направиш значителни промени или в механиката на играта или в дизайна на основни елементи. След създаването на всеки прототип, играта преминава някакви тестове и след всеки тест аз отново се връщам в началото за да преразгледам кое от направеното работи и кое не.

Едно правило, което неизменно следвам е, че научната цел на играта трябва да е вложена в самата механика на играта. Да, дизайнът на елементите, историята и опаковката са важни, но най-важното нещо е науката, която играта обяснява, да е вложена в механиката на играта. За това винаги започвам от дефиниране на основната математическа тема на играта. Например в играта „Светът на Байта – операция Звезда“, основната цел на играта е учениците да запомнят таблицата за умножение. Това е важна образователна цел, защото нито един ученик не може да продължи обучението си в среден и гимназиален етап, без свободно да борави с таблицата за умножение.

За това си зададох въпроса – как таблицата за умножение може да задвижи една игра?

Хрумна ми че ни трябват два генератора на случайни числа от 0 до 10. Обикновено за генератор на случайни числа използваме зарче. Обикновеното зарче има 6 стени и не е подходящо за тази цел. Трябва ни зар с 10 и повече стени. За тази цел разгледах платоновите тела, които са математическия еквивалент на зарче. Имаме 5 платонови тела – тетраедър (4 стени) куб (6 стени), октаедър (8 стени), додекаедър (12 стени) и икосаедър (20 стени). Очевидно най-близко до моите нужди е зарче с форма на додекаедър. За числата от 0 до 10 ни трябват 11 стени. 1 стена остава неизползвана за момента. В такива случаи обикновено излишните елементи получават някакви допълнителни свойства (като например втори ход, или прескачане на текущия ход или „магически свойства“). Стори ми се много подходящо на дванадесетата стена да сложа символа *, и когато той се падне, играчът да може да избере всяка стойност от 0 до 10.

Следващата задача, която трябваше да се реши е какво следва да се случи, когато играчът хвърли двата зара и намери произведението на числата, които са се паднали. Има различни варианти и сигурно ще реализирам някои от тях допълнително, но на този етап избрах играчът да получава артефакт с номер, равен на произведението. Така за да си вземе артефакта, играчът трябва да намери произведението, което е и образователната цел на играта. И тъй като искаме играчите да се контролират взаимно, то трябва всички играчи да са заинтересовани играчът, който е на ход да не греши в умножението.

Артефактите в игрите биват най-различни – пионки, монети, карти. Избрах карти. Така че за играта ми трябваше пълен набор от карти с номера, равни на произведенията от таблицата за умножение. Някой ще си помисли, че това са 100 карти, но това не е вярно. Всъщност различните произведения на две числа от 0 до 10 са точно … 43. Така че направих 43 карти и първият прототип на играта беше готов.

Следваше създаване на този протопип като физически носител. Купих една торбичка зарчета с форма на додекаедър без надписи. Върху две зарчета написах с неизтриваем маркер числата от 0 до 10 и символа * на стените. Имах празни карти от друга игра, така че ги надписах с всичките 43 числа. Бях готова за първите тестове. Събрах приятелски деца и играта започна. Резултатът беше, че децата победиха възрастните (това все пак е игра на късмета), и поискаха да играят втора игра. Играта продължи повече от половин час в който децата смятаха на всеки ход поне едно произведение. Ако се паднеше * те се радваха, без да осъзнават, че така решават даже по-сложна задача. Изобщо, нещата вървяха по план. Оставаше да се направи дизайна на елемнтите. Но за това в следващия пост.

Играта можете да поръчате тук: Светът на Байта – Операция Звезда

Правилата на играта можете да видите във видеото тук (не пропускайте да се абонирате за видеоканала ни в YouTube): Правила на играта “Операция Звезда”

Мостри за да си направите играта можете да свалите тук (харесайте страницата ни в TpT): Multiplication Card Game – Engaging Facts Practice for 3rd–5th Grade

Игровият подход в изграждането на обща математическа култура

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios