Формата на управление на една държава се мени с времето. Това отразява колективните ни нагласи за това какво ни обединява и какво ни разделя. Сегашната форма на управление у нас се характеризира с периодично провеждане на избори за законодателна, президентска и местна власт. Всеки път на избори се подлага определен набор от хора, на които да делегираме управлението на определен сегмент от общото управление.

Когато кандидатите станат известни се започва обсъждане на техните лични и професионални качества. Това доста често излиза от добрия тон и предизвиква най-ниските страсти у мнозина. По-неприятното е, че е изключително непродуктивно. Нищо смислено не произтича от противопоставянето на един лекар например срещу друг лекар. А ето какво се случва, когато политически лица противопоставят математик и … математик.

Изучаването на уравнения от първа и втора степен е част от задължителния минимум в съвременото образование по математика. Формулите за корените на квадратното уравнение и формулата за дискриминантата преследват учениците по време на целият им гимназиален курс. Заедно с тези две формули, в образователните стандарти се нареждата и формулите на Виет за сумата и произведението на корените на квадратното уравнение.

Имаме и обща формула за решаване на уравнения от трета и четвърта степен (формулата на Кардано и формулата на Ферари), които не са част от този минимум. Но за уравнения от пета и по-висока степен проблемът дълго време е седял на дневен ред, докато Нилс Абел не доказал, че общото уравнение от пета степен няма решения в радикали. Междувременно решаването на различни конкретни уравнения било постоянно предизвикателство пред математиците.

Историята се случва през лятото на 1594 г. Франция и Белгия воюват периодично по разнообразни поводи и тонът между тях също не винаги е на ниво. Та по това време фламандският математик Адриан ван Руумен (Adriaan van Roomen) е предложил предизвикателство на всички съвременни математици да решат определено уравнение от 45-та степен. Уравнението можете да видите на снимката и разбира се да се пробвате да го решите. Холандският посланик в двора на Анри IV (същият за когото Александър Дюма написва романа „Кралица Марго“) занася книгата на Адриан ван Руумен на Анри IV и подмята, че във Франция няма математици, които да могат да решават такива задачи.

Анри IV възложил задачата на своят юридически съветник Франсоа Виет, който в свободното си време се занимавал с математика. Изглежда по всяко време заниманието с политика е по-доходно от заниманието с математика. Но пък също така изглежда, че заниманията с математика са много по-значими от гледна точка на историята. Защото на другия ден Виет предложил едно решение, а в следващите няколко дни предложил още 22 решения. Надпреварата в политическото противопоставяне разбира се не спряла. От своя страна Анри IV се възползвал от онова, което в днешно време бихме нарекли право на отговор. Виет предложил задачата за построение на окръжност допираща се до три дадени окръжности известна като задача на Аполоний. Тази задача според сведенията е била решена от Аполоний, но решението е било изгубено и след това редица математици са предлагали свои решения на задачата. Днес тези решения се използват в навигационните системи от типа на LORAN, използвана от САЩ по време на Втората световна война. Адриан ван Руумен изобретил съвсем ново решение на тази задача и в отговор Виет публикува книга с решение използващо само линия и пергел, съвсем по завета на древните гърци.

По-хубавото е, че от политическото съперничество между Франция и Белгия се раждат редица интересни математически идеи, които водят до решаването на класически и съвременни задачи и оставят трайна следа в математиката, която виждаме и днес. Това става предпоставка за едно ползотворно математическо и лично приятелство между двамата. Да си пожелаем от днешното противопоставяне да се роди нещо толкова добро като формулите на Виет!

А днес всеки гимназист знае името на Виет, който се е занимавал с математика в свободното си време😊. Съвсем между другото да споменем, че Адриан ван Руумен също се занимавал с математика в свободното си време. Той всъщност бил декан на медицинското училище :).

За красотата на „чистата“ математика и нейните приложения

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios