Периодично из обществото започва да циркулира въпросът за това кое от изучаваните в училище неща би ни потрябвало и кое не. Кои направления от знанието с каква тежест да се изучават. В различните периоди на развитие на обществото има различни уклони, но като че ли най-безсмъртна остава глупостта синтезирана в “народната мъдрост” гласяща, че математиката не се яде. Във времена на обществено изобилие, осигурено обикновено от технологични пробиви, хората са склонни да насочват огромен образователен ресурс в т.н. меки умения. Обаче когато времената на предизвикателства се завърнат (а това периодично се случва) изведнъж всички се обръщат за решения към природните науки. Които от своя страна се обръщат за помощ към математиката.

Когато се строят иновативни сгради, проектантите им застават под най-слабият елемент на сградата при най-голямото му натоварване за да гарантират с живота си за качеството на техните решения. Точно същото се налага да правят понякога и математиците – да гарантират надежността на своите решения с живота си.

Днешната история е точно за такъв случай. Леонид Канторович е руски математик, носител на Нобелова награда по икономика за разработките си в областта на линейното програмиране. Линейното програмиране е дял от математиката свързан с оптималното използване на налични ресурси. Неговото начало започва с решаването на системи неравенства в училище.

По време на блокадата на Ленинград (сега Санкт Петербург) през Втората световна война от глад умират над един милион души. Единственият начин да се достави храна и да се започне евакуация е през периода на замръзване на Ладожкото езеро. Но това е много тесен път. За да може да се използва тази възможност и да се спасят максимален брой хора някой трябвало да изчисли какво е оптималното разстояние през което трябва да се движат натоварените камиони без да пропаднат в ледените води на езерото.

Със задачата се заема Леонид Канторович, по това време професор във Военния инженерно-технически университет. Решението на задачата зависело от температурата на въздуха и дебелината на леда. За да гарантира коректността на решението си той сам тръгва с камионите по леда. На снимката се вижда, как са опъвали въжета между камионите за да се реализира оптималното решение. Много хора са спасени имено защото решението на Канторович дало възможност да им се достави храна. За човешката и научната си доблест е удостоен с Ордена на Отечествената война.

Математиката може и да не се яде, но е жизнено необходима за да можем всички ние да живеем по-добре. Нейното системно изучаване е от особена важност. Колкото повече от нейните концепции успеят да изучат учениците, толкова по-добре. За това, когато следващият път някой попита защо е необходимо да се учи решаване на системи уравнения и неравенства, разкажете му тази история.

Защо математиката е най-практичната наука