Продължение от Един посибилист за дистанционното обучение – част 1

Обучението е толкова важно за развитието, че спокойно можем да го поставим в групата на трите най-важни области за обществото и всичко в него. Всъщност всички би трябвало да сме наясно, че системите без които не можем изобщо са здравеопазване и образование. Без здравеопазване под риск е самото оцеляване на вида, а без образование няма никаква възможност за какъвто и да е напредък, и има огромен риск за съществуването на всички други системи. За това трябва да търсим всякакви алтернативи за развитие и усъвършенстване на тези системи, както и алтернатива за функциониране на тези системи при форсмажорни обстоятелства.

Две са основните групи дистанционно обучение – синхронно и асинхронно.

При синхронното обучение обучаемите и преподавателите се намират заедно в едно виртуално пространство. Комуникацията между преподавател и обучаем е непосредствена. Самите системи разполагат със средства за споделен достъп до разнообразни образователни материали. Платформите, които предлагат синхронно обучение изискват доста ресурси за реализиране на един учебен модул. Те включват и сериозна техническа поддръжка. Този вид обучение се доближава най-много до традиционното. У нас такава система е Прознание.

При асинхронното дистанционно обучение преподавателите подготвят предварително видео и текстови материали, on-line тестове, тренировачни задачи и оставят отворени chat-канал в който обучаемите могат да задават въпроси. Обикновено отговорите на тези въпроси са във времето, тъй като преподавателят не е на линия постоянно. Такава система е Moodle.

Дистанционното обучение не се възприемаше като сериозна алтернатива на традиционното обучение при учениците. Всички опити се свеждаха до преписването на традиционни уроци с помощта на видео, текст, on-line формуляри за изпитване и проверка на знанията и донякъде отдалечена връзка между преподавател и обучаем. Основата на всичко бяха традиционните учебни материали пренесени дигитално почти буквално 1:1. Започна и разработката на учебни материали създадени изцяло за дигитална среда. В България такъв опит е Уча.се, която използва анимация за обяснение на уроците от учебната програма. В световен мащаб лидер в on-line учебно съдържание е Khan Academy, чиито ресурси са преведени и на български. Малко по-смели бяха опитите за дистанционно обучение по езици. Причините за това бяха, че частните школи по езици провеждат и бизнес-обучения и имаха по-голям опит с дистанционните варианти на обученията по езици за бизнеса.

Световната пандемия от COVID-19 принуди всички да преразгледат възможността при необходимост дистанционното и присъственото обучение да са взаимо заменяеми. Дистанционното обучение беше въведено форсмажорно. В зависимост от нивото на дигитализация на различните държави дистанционното обучение срещна технологични проблеми в различна степен. У нас то стартира напълно хаотично. Но стартира. За една седмица хартиените копия на учебници и учебни помагала се появиха в дигиталното пространство. Учителите бяха оставени да се лутат между много платформи, което доведе до огромен хаос. Учениците скачаха от платформа на платформа за различните предмети. Но в крайна сметка всички си намериха някакво технологично решение. МОН също използва ситуацията за да стартира единна платформа за съдържание.

И така да обобщим: към днешна дата дистанционното обучение отбеляза огромен напредък. Но както и с примера с бедността, положението може да е по-добре и зле едновременно.

Дистанционното обучение изостря проблеми, които в присъствената форма се тушират сравнително лесно или изобщо липсват. Ще пропусна организационния хаос, който очевидно се дължи на извънредните обстоятелства и поради това е по-скоро временно явление. Ще пропусна и административните проблеми. В българския вариант те не са изненада, но те имат технологично решение и е въпрос на време то да бъде реализирано. Практиката показва, че когато нещата са въпрос на прилагане на съществуващи технологии, те рано или късно се прилагат.

В тази статия ще се фокусирам върху проблемите свързани с целта на въвеждането на дистанционното обучение, а именно – обучението. Основната идея е някой да бъде научен на определено умение. Тази идея е основна както за дистанционното, така и за традиционното присъствено обучение. Поради това двете обучения имат някои сходни проблеми. Но форматата сама по себе си е съдържаниe, поради което различната форма на двете обучения води и до някои различни проблеми.

Да започнем с общите проблеми и спецификата на техните решения.

Мотивацията е проблем, с който образованието се сблъсква постоянно. При това не само училището. Аз провеждам корпоративни обучения и основното което споделят специалистите „Човешки ресурси“ е, че една част от служителите не желаят да усвояват нови методи на работа. В традиционната класна стая този проблем се решава с таланта на преподавателя. Не е случайна максимата – няма любими предмети, има любими преподаватели. Добрите и опитни учители имат набор от техники с които привличат и задържат вниманието на групата. Те имат почти свръхестествен усет за това къде е насочено вниманието на аудиторията. И да го контролират. Добрите и опитни учители са рядкост, но когато се опитаме да пренесем това умение в дигитална среда, добрите и опитни учители стават изключителна рядкост. Ако влизайки в клас добрият и опитен учител разполага с около 5 минути за да усети аудиторията си и да нагоди подхода си към моментното настроение на групата, то при дистанционния вариант той не разполага с никакво време. Особено при асинхронното дистанционно обучение. Каквито и видео материали да си записал, каквато и интересна история да си поднесал в текстовия документ, ти нямаш 5 минути за да грабнеш вниманието на един обучаващ се. Обикновено нямаш и 1 минута.

Постоянството е друг голям проблем на образованието. Основно на училищното образование. Системното полагане на усилие за усвояване на определени знания се сблъсква с масово налаганото убеждение, че всичко трябва да е лесно. Обаче повечето основи на науките не са лесни. Те са интересни и не са лесни. И всеки опит да се внушава, че математиката, физиката, химията и биологията могат да са лесни е опит за измама. И той скоро бива разкрит. Това е и причината да има толкова малко клубове за природни науки и математика за ученици от горните класове. Което е голям проблем на образованието изобщо. При дистанционното обучение този проблем се изостря, защото много от учениците са свикнали да постоянстват в усилията си само под външно въздействие и с асистенция. Това е причината за толкова широко разпространения бизнес с частни уроци, без който между другото резултатите на учениците щяха да са доста по-слаби от сегашните. Без постоянен външен натиск за усвояване на определено знание, качеството на обучението рязко пада.

Умението да учиш сам е рядко срещано умение. За да го има, то трябва внимателно и постепенно да се усвоява. Традиционното училище у нас не създава предпоставки за развитие на такова умение. И това не е от сега. Когато водя корпоративни обучения най-важната част е да подбирам примери, които са близки до предметната област в която оперира клиента, защото голяма част от хората се затрудняват да дефинират проблемите си с общи термини. С други думи, училището не научава хората да прилагат едно знание в по-широка област от тази в която е било придобито. Това умение обаче е ключово за дистанционното обучение. Защото при това обучение ти се сблъскваш най-вече с проблеми с които трябва да се справиш сам. Защо от една формула следва друга? Как едно съждение ни води до друго? Колкото и детайлно да е обяснено нещо в материалите които изучаваш, винаги ще възникне въпрос, който не е разяснен. В традиционната класна стая ти задаваш този въпрос на учителя и получаваш незабавен отговор. При дистанционото обучение ти имаш възможност да зададеш този въпрос, но отговорът ще дойде след време. През това време ти или трябва да потърсиш (ако си мотивиран) и намериш (ако постоянстваш) отговора сам, или знанието ти ще е непълно и с лошо качество.

Не съм от хората, които говорят за проблемите без да предлагат решения. За това в последната част 3 на тази статия ще поговоря за решенията.

Един посибилист за дистанционното обучение – част 3

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios