Нещата могат да са по-добре и зле едновременно.

Тази мисъл не е моя. Тя принадлежи на Ханс Рослинг – експерт по световно здраве, консултант на СЗО и изключително обаятелен лектор. Най-вече по статистически теми. С нея той приканва всички да избягваме оптимизма и песимизма и да започнем да отчитаме тенденциите. Например проблемът с глада в световен мащаб. Броят на хората, които живеят в абсолютна бедност постоянно намалява. Това не означава, че сме се справили с бедността. Гладуващи хора има и днес и това е зле. Но все пак днес има по-малко гладуващи от преди 5 години и много по-малко от преди 15 години. И това е по-добре. Той нарича посибилисти хората, които приемат тази мисъл за свое житейско кредо. Това са хората, които отчитат напредъка, без това да означава, че считат проблема за решен.
В няколко поредни поста ще се опитам да разгледам ефекта на дистанционното обучение през погледа на посибилиста. Въпросът е важен и сложен и за това трябва да се огледа внимателно от различни страни. В този пост ще започнем с най-важното.

Дистанционното обучение е необходима алтернатива на традиционното присъствено обучение.

Айзък Азимов в своята книга „Роботите на Зората“ казва по повод революционните открития:
„Вярвате ли в съвпаденията? Аз имам чувството, че винаги, когато на бял свят се появи някое толкова революционно постижение, колкото е хуманоидният робот, моментално възниква и някоя задача, чието решение да е свързано с него. Подобни задачи вероятно редовно са възниквали и през всичките ония години, в които Данил не е съществувал. Но именно защото той не е съществувал, са се намирали други начини за тяхното решение.“
Нужда от дистанционно обучение е съществувала винаги, но поради липса на подходящи средства за провеждането му то или се е ограничавало до много малко хора, или е било свеждано основно до самообучение (например чрез самостоятелно четене на учебници и книги).
Кризи, като тази с COVID-19 са възниквали многократно. Може дори да се каже, че възникват сравнително редовно. Поради невъзможност за водене на присъствен учебен процес са се отменяли учебни години (нулеви години) или на хора не е осигуряван достъп до образование (в много отдалечени или трудно достъпни райони). Но не това доведе до развитие на дистанционното обучение. Ето двата най-важни според мен двигателя на развитието на технологиите в това направление:
1: За бизнеса, отделянето на хора от работните им места за ден-два (или повече) с цел повишаване на тяхната квалификация е проблем и той се опитваше да го разреши чрез създаването на дистанционни обучения. Те трябваше да съчетаят необходимостта от повишаване на квалификацията на служителите с необходимостта това да става с минимално откъсване от служебните задължения. Бяха инвестирани много средства за изграждане на такива дистанционни обучения и беше изминат дълъг път започващ от простото създаване на атрактивни образователни материали, не много по-различни от печатните и разпространението им до служителите, до комплексни системи включващи видео, анимация, форуми за сесии с въпроси и отговори, on-line тестове, webinar-и, бели споделени дъски, групови видео-връзки, инструменти с добавена и виртуална реаклност. Може и да съм пропуснала нещо. Всяка по-нова технология беше впрегната за справяне с възникналите проблеми. Дистанционното обучение напредна много в технологично отношение, основно благодарение на бизнес-обученията. Това позволи създаването на бизнес-ниша, която предлага този вид обучения. Компаниите занимаващи се с бизнес-обучения създадоха първоначално дистанционни алтернативи на присъствените си обучения, а по-късно и самоостоятелни дистанционни обучения. Те бяха и първите, които се сблъскаха със специфичните проблеми на дистанционните обучения (за тях по-късно) и започнаха разработка на методи за тяхното преодоляване.
2: Следващите, които се включиха мощно бяха университетите. Най-вече американските. MOOC – платформите (Massive Оpen Online Course) се оказаха добро решение на редица проблеми на университетското образование. Много курсове можеха да се слушат както присъствено, така и дистанционно през тези платформи. Някои университети предлагаха обученията в собствени платформи (като например edX, която е платформата на множество американски университети и професионални организации), други се възползваха от обща платформа (като например Coursera, която освен курсове на американски университети хоства и курсове на университети от други държави като Русия и Китай). Това даде редица предимства на студентите, които получаваха достъп до курсове, за които иначе не би им стигнало времето. По-ниската цена също не е за пренебрегване, предвид големия проблем със студентските заеми в редица държави (най-вече САЩ). Масовото предлагане на такива дистанционни курсове помогна за установяване на някои много специфични проблема на асинхронното дистанционно обучение (за тях по-късно) и това даде възможност да започне работата по тяхното преодоляване.

Всички тези стъпки доведоха до това, че кризата с COVID-19 завари светът относително подготвен за масово въвеждане на дистанционното обучение и в традиционното училище.
В следващата част ще говоря за проблемите с които се сблъска това въвеждане – технически и педагогически.

COVID-19 – СТОЙ СИ У ДОМА И СЕ ЗАБАВЛЯВАЙ С МАТЕМАТИКА (3/52)

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios