52 задачи с които да променим учебниците

Задача 2

Какво е важно за един ученик? На първо място разбира се е важно да познава себе си, общността си (приятели, семейство), природата около него, държавата си и донякъде как се прави бизнес. Значи част от задачите в часовете по математика трябва да касаят тези неща. Защото мотивацията ти да изучаваш нещо е да подобриш разбирането си за важните за теб неща.

Живеем в свят в който глобализацията не е някаква отвлечена концепция. Днес за голяма част от учениците случващото се в различни части по света не е нещо далечно, което не ги засяга по никакъв начин. Много от тях имат близки роднини и приятели, които пребивават за дълги периоди в чужбина. Част от учениците пътуват за да ги посетят или на екскурзии. Всички изучават чужди езици (с различен успех). По различни сведения българската общност в чужбина наброява над 1 милион човека. Това означава, че българските граждани, които са лично заинтересовани от това да владеят уменията необходими за една култура опираща се на глобализма са доста. В това число, и наистина много ученици.

Едно от нещата, които математиката трябва да направи за да помогне на учениците да се ориентират в глобализирано общество и бизнес, е да ги научи да преминават от една система за измерване в друга. Светът е голямо място и на различни места се използват различни мерни системи и различни валути. Преминаването от една мерна единица в друга и от една валута в друга е умение, което всеки днес трябва да притежава. Европейската икономика (от която ние сме част) използва мерни единици като метър за дължина, грам за тегло, квадратни метри за площ, литри за обем. С други думи в Европа пазаруваш на метър и грам, пиеш на литър и живееш на площ изразена в квадратни метри. Но в САЩ – една от най-мощните икономики в света, във Великобритания и Австралия използват и т.н имперска система. За британците дължината се задава в инчове и мили, площта в акри, обема в унции и пинти, а теглото в паунди. За съжаление нашите ученици растат със заблудата, че е достатъчно да могат да конвертират от метри в дециметри, километри и сантиметри. Но вътрешните конверсии с метричната система са само част от необходимите знания. Необходимо е да се знае и съществуването на други мерни системи и да се усвоява умението да се конвертира от една система в друга с помощта на таблица. Задачите са буквално в ежедневната преса.

Ето информация за пожарите в Австралия: „Само в щата Нов Южен Уелс са унищожени 8,9 милиона акра гора и храсти. Във Виктория са изгорели над 1,8 милиона акра. Пожарите в Калифорния през 2018 унищожиха „само“ около 1,7 милиона акра“.

Задача: сравнете площта на пожара във щата Виктория с най-голямата по площ област в България: Бургаска област 7748 квадратни километра, ако един акър е точно 4046.8564224 квадратни метра или приблизително 4046.86 квадратни метра.

Сравнението ще ви изненада. И това е целта. Обучението по математика трябва да изненадва, вдъхновява и да разширява мирогледа. Задачите са средството с което то трябва да го прави. За това те трябва да се адаптират според реалността в която математически знания ще се прилагат.

Можем да почерпим идеи и от приключенските романи, които в тази възраст биха вдъхновили много ученици.

Ето един откъс от романа „Децата на капитан Гранд“ на Жул Верн – този в който моряците намират бележката указваща мястото на корабокрушението на капитан Гранд в търбуха на рибата:

„Леди Гленарван не пожела да присъствува на това отблъскващо „изследване“ и влезе в каюткомпанията. Акулата още дишаше. Беше дълга десет стъпки и тежеше повече от шестстотин ливри. Тия размери и това тегло не са необикновени. Рибата везни, макар да не е причислена към акулите великани, се смята за една от най-опасните.“

Какви са размерите на рибата везни ако 1 стъпка е равна на 32 сантиметра,  1 ливра е равна на приблизително на 453,60 грама

Да не говорим пък за пиратските съкровища, пътя до които е зададен във футове и мили, а тежестта на златото в тях в унции. Време е да се поучим от великите приключенски романи и да започнем да конструираме задачите си като в приключенски роман.

Същото, но за по-горни класове се отнася и за конвертирането на валути. Както и за оценка на покупателна стойност от една валута към друга валута.

Учениците трябва да се подготвят за свят в който ще пазаруват в различни валути. Прехода от една валута в друга е ежедневие. Оценката на покупателната стойност на различни валути е важно умение. И математиката е тази, която трябва да осигури това умение. Следващата задача е по идея на Радостина Ичева и нейното пазаруване в Одрин:

„Ако килограм черни маслини в Одрин струват 20 турски лири колко маслини можем да си купим за 10 лева.

Курс на турска лира към български лев: 10 турски лири = 2.99 лева (разбира се този курс е добре учениците да си го намерят в сайта на БНБ, тъй като откриването самостоятелно на необходимата ти информация в достоверен източник също е важно умение)

Сравнете с цената на черни маслини в магазин в България.“

Тук след решаване на тази задача можем да дискутираме темата за покупателната способност на валутите. После да се прехвърлим към други валути и други ключови показатели свързани с валутите.

За тези изчисления са необходими съвсем прости линейни уравнения и умения за преобразуване на изрази. Но след усвояването на тези приложения на линейните уравнения учениците ще са значително по-убедени в необходимостта да изучават тези математически концепции. И да ги прилагат в ситуации много близки до техния живот.

Ето още един откъс от Жул Верн за вдъхновение (и разбира се една задача вдъхновена от него):

„— Имало ли е случаи на внезапно забогатяване? — запита леди Елена.

— Имало е няколко, госпожо!

— Знаете ли някои от тях? — каза Гленарван.

— Как не! — отговори Паганел. — В 1852 година в областта Баларт бяха намерили едно парче злато, което тежеше 573 унции, друго едно в Джипсленд от седемстотин осемдесет и две унции и в 1861 година едно трето от осемстотин тридесет и четири унции. И най-сетне пак в Баларат един миньор бе открил парче злато, тежко шестдесет и пет килограма, което прави при цена хиляда седемстотин двадесет и два франка ливрата една сума от двадесет и три хиляди осемстотин и шестдесет франка! Удар на лопата, който ви носи рента от единадесет хиляди франка, е чудесен удар!“

Задача: колко злато е намерено, каква би била цената му в лева днес (вижте цената на златото днес на сайта на БНБ). Колко лева днес би струвал един стар франк (ако приемем че покупателната способност се изчислява през стойността на златото)?

Не пропускай да се включиш в предизвикателството. Изпрати своята любима задача тук или на страницата във Facebook.

Математика на гърба на пощенски плик

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios