Тазгодишните изпити по математика на всички нива минаха. Резултатите са такива каквито са. Определянето им като лоши, по-лоши или не може да има по-лоши едва ли ще помогне особено. Виж, вземането на адекватни мерки може и да свърши някаква работа. Разбира се въпросът за два милиарда лева (толкова горе-долу е бюджетът на МОН) е какви да са тези мерки. Една страхотна мярка се тиражира тези дни – да отпадне задължителния изпит по математика след 7-ми клас. Това общо взето ще спести на една част от обществото тревогите по лошата математическа подготовка на седмокласниците. Тази мярка като нищо да си пробие път нагоре. Въпросът е след нея ще има ли проблем с усвояването на необходимите знания по математика.

В математиката има една технология за решаване на проблеми, наречена доказателство чрез допускане на противното. Основната идея на този метод е, че едно твърдение или е вярно, или е вярно неговото отрицание. И така- имаме две възможности: изпита по математика след седми клас да е задължителен или обратно да не е задължителен. Трета възможност няма, освен ако не броим възможността да бъде забранен със закон. Това между другото вече са го правили в залеза на Римската империя и резултатите са известни – наричат ги „тъмни векове“. Опитваме се да установим коя от двете ще доведе до повече ползи за личността и/или обществото.

До сега изпитът по математика след седми клас беше задължителен, но като че ли нивото на овладяване на материала става все по-незадоволително. Причините могат да са на много места едновременно. От една страна е възможно програмата по математика да не е съобразена с възрастта и интелектуалното развитие на децата. Тъй като темите, които се изучават не са се променили от 60-те години на миналия век (с едно изключение – комбинаторика, вероятности и статистика), то този аргумент би трябвало да е в сила и за всички предходни поколения. Повечето сегашни възрастни с удоволствие ще ви информират, че математиката не им е вървяла в училище. Но обикновено обвиняват за това учителя на който са попаднали , когато са били ученици. Сблъскването им с реалността впоследствие ги е убедило, че известна немалка част от материала по математика е крайно необходим за успеха и са се постарали при един или друг повод да го научат. Този, който им е необходим, но не са го учили по време на своето образование ги затруднява много повече. Всекидневно се сблъсквам с хора от бизнеса, които полагат големи усилия да научат основни неща от математическата статистика.  Оценяват нейната необходимост и търсят помощ при практическото ѝ използване. С други думи, проблемите на хората с изучаването на математика в училище рефлектират в техния професионален живот и те имат по-големи възможности да наваксат, ако все пак са положили усилия да научат, макар и трудно и на недостатъчно добро ниво учебния материал по математика. Ако изобщо не е бил преподаван някакъв дял от математиката, трудностите да се навакса са много по-големи и съответно за  преодоляването им изисква по-големи разходи (отнема повече време, създава повече пропуснати ползи или струва повече пари на самия човек и/или на неговия работодател). Или с други думи по-евтино (и за отделния човек и за обществото) излиза да полагаш усилия да се справяш с изучаването на математика, дори когато ти е трудно и в известен смисъл го ненавиждаш, отколкото да не го правиш.

Сега да допуснем противното. Нека си представим какво ще стане, ако отпадне задължителния характер на изпита по математика след седми клас. Няма нужда да сме гении. Ние знаем съвсем точно какво ще стане, защото вече сме го правили, но за матурата след 11/12 клас. Около 6-7% от учениците ще продължат да изучават математика на добро ниво. Голяма част от тях ще отидат да учат в престижни или средни по престиж университети в Западна Европа и САЩ и много вероятно ще станат граждани на света живеейки и работейки  на различни места предимно извън България. Какво ще стане с останалите 93-94%?

Някаква част ще продължат на наблягат над задачите, макар и с неудоволствие. Причината ще е, че родителите им имат достатъчно житейски опит да знаят, че това са важни знания и умения. И макар да не е точно тази математика, която ще е необходима на децата им в бъдеще, то по-добре за тях е да продължат да залягат над задачите. Образователната система има  дълг към тези деца. И той се състои в това, че изучаваният материал следва да бъде обогатен  с онези дялове от математиката, които са необходими днес. Учениците трябва да са запознати с математическите концепции необходими за разнообразни области от живота. За някои от тях говоря в „Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по математика“.

Друга част от учениците  ще трябва да наваксат пропуснатото (което вече няма да е само от годините от гимназията, но може би и  тези от прогимназията) на някакъв по-късен етап – например по време на висшето си образование или чрез курсове за възрастни. Не случайно в университетите в САЩ, където задълбоченото изучаване на математика в училище не е задължително, има многобройни допълнителни курсове по елементарна математика в помощ на такива студенти. У нас също ще трябва да се създадат такива. Като знаем каква е организацията на висшето образование, ще трябва на се потрудим за да се адаптира то към тези нови реалности. Работодателите и сега плащат за обучение по статистика и анализ на данни на служителите си, защото тези дялове не се изучаваха преди в училище. В крайна сметка днес доста хора живеят в MS Excel.

Остава една голяма група хора, които ще имат съществено изоставане в математическата си подготовка при включването си в пазара на труда, но и няма да имат желание да наваксват. Тук вече няма измъкване. За да се включиш в бизнеса днес е необходима много математика. От една страна е необходимо да си се срастнал с няколко математически концепции, като например тази за причината и следставието. Необходимо е да си наясно как са свързани данните, които са ти необходими за да си свършиш работата. Необходимо е да знаеш как функционират основните инструменти с които боравиш – например интернет, компютри, смартфони, а скоро и изкуствения интелект. Необходимо е да разбираш тенденции на определени величини, което си е разбиране на функционални зависимости. Техните свойства и поне първичен груб анализ. Всички тези концепции са математически. Ако не знаеш как функционират, то ти не можеш и да ги управляваш. Ще седиш безпомощно пред  тях и те ще управляват теб, вместо обратното. Колко доволен от живота може да бъде един младеж., който от 9 до 17 часа стои пред един компютър без да разбира какво прави системата и всеки го навиква, защото не е в състояние да придвижи нито една задача адекватно. Ако искате да разберете, вижте резултатите от изследване на нивата на удовлетвореност на държавните служители или в call-центровете. Те са точно в това състояние в момента.

Разбира се може и да не се включваш в бизнеса. Да рентиерстваш под някаква форма. Например да живееш на социални помощи или да те издържа някой друг. Всички ще се съгласим, че за това не е необходима някаква специална подготовка. Единственото което е необходимо е ясното съзнание, че това е положение в което ти самият нямаш избор. Правиш онова, което реши този който те издържа. Забравяш за слоганите „бъди себе си“, „прави каквото решиш“ и други такива и започваш да усвояваш армейския девиз „слушам и изпълнявам“. Не искам да кажа нищо лошо за това. Но то трябва да е ясно на ученик, решил да си спести ученето. Това е изборът, който е направил той или родителите му. Нали за това говорим – математиката да не е задължителна и ученикът да има избор.

И така – допуснахме противното. В математически и лексически смисъл. И това допускане ни доведе до по-скъп вариант на сегашното положение. С други думи – задължителния изпит и незадължителния ще доведат до един и същи резултат, но задължителния е по-евтин за всички.

Или нека го кажем така – дали изпитът ще е задължителен или не, резултатът ще е един и същ, но ще струва различно. Виж, ако искаме да подобрим резултата, ще трябва да направим нещо различно.  Може би всъщност ще трябва да направим няколко неща по различен начин.

От една страна съдържанието на учебниците по математика трябва да се преработи. Трябва да се включат нови раздели и трябва да се набляга на ежедневните приложения на преподаваното.  Писах за това в „В работата ми няма гръмната математика и други бизнес-приложения“

Трябва да се адаптира и самия начин на преподаване наблягайки на по-голямо изследване на проблемите с които се сблъсква ученика и оставяйки го да открива решенията сам или работейки в група с други ученици. И да се дава възможност на учениците да прилагат наученото в интересни за тях области. Това е трудна задача. И решението ѝ е много скъпо.  Но си струва. Справка – Сингапур и  останалите азиатски тигри.

PISA Mathematics Scores:

ВИРТУАЛНИЯ СВЯТ НА ЕДИН МАТЕМАТИК В ЧАС ПО ИНФОРМАТИКА

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios