Make math great again – 8416571

Gamification или игровизация е термин с който означаваме използването на игрови техники за решаването на неигрови проблеми. Той не трябва да се бърка с образователните игри. Тяхната цел е да те научат на някакво конкретно умение. Например играта City Sparrows, която създадох преди няколко години е образователна игра, която цели да те научи да избираш измежду много числа онези, чиято сума е равна на останалите. Тя помага да разбереш трудностите при избор измежду много и те предизвиква да сумираш бързо и избирателно. Това е образователна игра. Gamification е нещо друго. С тази техника искаш да използваш игрови елементи като точки, баджове и класации за да решаваш неигрови проблеми. Описала съм основните моменти в статиите цитирани в края на този пост.

В обучението по математика се сблъскваме с много проблеми. Ето някои от тях:

Липса на мотивация да се повтаря употребата на някоя формула или теорема докато се усвои на добро ниво нейното владеене.
Липса на любопитство да се открие развитието на някаква математическа идея.
Липса на умения да се прилагат научени теореми като последователност от стъпки за решаване на конкретни задачи. Ученикът може да цитира дадена теорема, но му липсва мотивация да я приложи като стъпка в решаването на по-сложна конкретна задача.
Невъзможност да се прилагат на практика усвоените знания.

Gamification може да помогне за справянето с всеки един от тях. Тази технология разполага с огромен набор от инструменти, които дават възможност да се справим с почти всеки проблем в поведението, който ни възниква. Ако си зададем въпроса „Защо хората играят игри“, отговорът е очевиден – защото ги забавляват. Забавлението обаче е сериозно нещо. За това говоря в статията „Gamification – Fun in the Virtual Classroom“.

В книгата „Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по математика“ показах как може да се използват неочаквани въпроси за да се стимулира любопитството за развитието на някоя математическа идея. В тази книга на читателя се предлага да влезе в роля на човек решил да провали часа по математика, като зададе шокиращ въпрос на учителя. От своя страна отговорът на този въпрос изпраща всички в нова област на математиката свързана с изучавания материал. Например въпросът „Всяко число ли можем да разложим на прости множители?“ ще ни отведе в асиметричната криптография и от там при електронния подпис и криптирането с публичен ключ. Но по пътя ученикът може да се позабавлява, като му предлагам да попита учителя как се разлага на множители числото 8416571. При този подход от едни задачи, които в учебниците са сведени до повтаряне на един и същ алгоритъм се прави преход към забавлението да предизвикаш някого. Това забавление обаче ще те отведе до нови знания и ще направи теорията от учебника близка до реалността.

Една нова идея е спомената в същата статия и тя е следната – предизвикайте учениците да открият възможно най-много математически концепции в някакъв контекст. Например в статията “Класическите любовни истории в дефиниции и чертежи” показах успоредни прави, допирателна и асимптота в любовните истории. А в статията „Gamification – Fun in the Virtual Classroom“ показах една идея за преодоляване на проблема с невъзможността да се прилагат математически познания в практиката. Идеята е следната – покажете подходяща снимка и предизвикайте учениците да открията възможно най-много математически концепции в нея. За всеки обоснован отговор давайте точка. Все пак точките, баджовете и класациите са най-мощните оръжия на game-maker-ите. Това ще отнеме 2-3 минути в края на часа, но ще научи всички да се вглеждат в нещата около тях през математическите понятия, които ги описват.

Но преди да предизвикате тях, предизвикайте себе си, като дадете възможно най-много аргументирани отговори на въпроса „Какви математически концепции виждате в снимката?“.