14 февруари дава незаслужено и несправедливо предимство на литературата, киното и музиката. Поради някаква лишена от всякаква логика причина, повечето хора (в това число и ученици) считат, че най-великите любовни истории са описани най-добре в някой роман, поема или в краен случай песен. Това е толкова невярно, че е крайно време да бъде опровергано публично. Истината е съвсем друга. Най-великите любовни истории се описват най-добре от математиката. Както всъщност и всички останали неща от действителността.

Ето няколко от тях:

История за невъзможната любов

Да, да. Ромео и Жулиета са узурпирали това понятие. Те не могат да бъдат заедно в един и същ свят. Пречат им обичаите, предразсъдъците и разни други неща над които нямат контрол. Някои хора биха го нарекли невъзможна любов, но това е дефиниция на успоредни прави – две прави в една равнина, които не могат да се пресекат. Само дето никой не плаче за успоредните прави. А що сълзи са се излели по Ромео и Жулиета?

Виж видеото на нашия канал в Youtube

История за трагичната любов

Димитър Димов и неговия роман „Осъдени души“ са световна класика. Двама души се сближават. Стават все по-близки. После любов. Раздяла. И всеки поема по собствения си път. И какво е това? Това е точно дефиницията на допирателна към крива линия. Но теоремите за допирателна към крива не ги екранизират. Никой не пише за тях сценарии. Никой не е предложил теоремата за допирателната към крива за Оскар. Никой не въздиша по допирната точка в едър план. А какъв изящен кадър би се получил. Но на режисьорите и сценаристите им липсва въображение.

История за недостижимата любов

Любовните сериали трошат рекорди. И за какво разказват? Всяка серия двамата се приближават един към друг. Към 3000 епизод са вече почти заедно. Още няколко хиляди епизода и аха-аха да се срещнат, ама не. Те стават все по-близки, но никога не успяват да се докоснат. И книгите винаги обещават това да се случи в някоя друга част. Някои биха го нарекли история за любовта, на която все нещо не ѝ достига, но това е дефиницията на асимптота – права, която се доближава безкрайно близо до крива, но не я пресича. Ако имаха малко представа от реалността, нямаше да наричат тези неща любовни сериали, а филми за асимптотичната любов. Но къде ти.

Допълнение 2020

История на непобедимата любов

“Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин е символ за любовта, която започва като безразличие и дори известна ненавист, но с всеки изминал ден силата ѝ нараства. Нараства дотолкова, че помита всичко по пътя си – гордост, обществени предразсъдъци, ограничения на общоприетото. Тя побеждава всичко и всички. И какво е това? Точна дефиниция на експоненциалната функция. Тя расте навсякъде. Дори когато се опиташ да я диференцираш или интегрираш тя не се променя и продължава да расте с непобедима сила. Никой не може да спре нарастването на експоненциалната функция във времето. Но … всички въздишат по мистър Дарси. Едно проучване сред читателки жени показва, че най-желаният литературен герой с когото биха искали да вечерят е мистър Дарси. Никой не иска да вечеря с експоненциалната функция. А тя действително е забележителна.

Допълнение 2023

История на неизменно завръщащата се любов.
“Отнесени от вихъра“ е символ на любовта, която преминава в омраза, а омразата преминава в любов. Скарлет О‘Хара мени чувствата си под напора на бурните исторически събития от гражданската война в САЩ. Колко ли хора са въздишали по целувката между Ред и Скарлет (изиграни във филма от великолепните Кларк Гейбъл и Вивиан Лий), на фона на горящия град и гърмежите на оръдията. Редуването на раздели и събирания, на любов и омраза, на надежда и отчаяние преминава през тази тази книга (и през филма), само за да прочетем накрая на книгата финалното изречение на Скарлет О‘Хара: „Утре ще му мисля“. След което нямаме съмнение, че тя ще намери начин да си върне загубената любов на Ред.
И какво всъщност е това? Най-простата периодична функция – sin(x). Вярно е, че sin(x) няма мустаците на Кларк Гейбъл и погледа на Вивиан Лий, но пък колко красиво се справя с преминаването от -1 до 1 отново и отново. Елегантността на графиката на функцията носеща се в пространството между -1 и 1 е достойна за възхита и е правилно да я приемем за символ на решимостта да продължиш напред въпреки превратностите на живота.

Допълнение 2025

История на забранената любов

“Анна Каренина” е класически роман от Ллев Толстой в който надълго и нашироко (в общо 8 части) се развива историята на Анна – жена от висшето общество, която развива страстна връзка с Алексей Вронски, който, макар и знатен, не отговаря на традиционните очаквания на обществото. И това за какво е дефиниция? Това е точно описание на дефиниционна област на функция. Любовната функция на Анна, според нейната дефиниционна област не може да приеме Алексей Вронски като аргумент. Романът на Толстой стига до тук. Разбира се в математиката не се предаваме така лесно. Много често разширяваме дефиниционните области. Например функцията корен квадратен от Х първоначално е дефинирана само за положителни числа. Но след това се появява имагинерната единица и тази функция вече е дефинирана за всички реални числа. Ех, ако Толстой беше математик, цялата тази трагична история можеше да свърши по друг начин.

Не можем да разчитаме на изкуството да обясни правилно света. За това на 14 февруари трябва да говорим за математика. Tя обяснява любовта много по-ясно. Както и някои други неща за които можете да прочетете в “Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по математика“

Нобелова награда за математици

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios