Преди да напиша „Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по математика“ много мислих за целта на образованието по математика днес. Не точно каква е, а каква би трябвало да бъде. Като всеки математик, аз се въодушевявам от употребата на математиката за върхови съвременни постижения. Такива като блокчейн технологиите, които заплашват да направят банките излишни. Или като изкуствения интелект и роботите, които обещават да ни накарат да преосмислим смисъла на нашето образование и икономика.

Никой не може да спре напредъка, макар мнозина да са опитвали, а някои дори са успявали леко да го забавят. Както казва Йода – „бъдещето е в постоянно движение“ и предвиждането му не се отдава дори на най-добрите. Но витаенето в облаците на върховите постижения няма да помогне на онези 90% от учениците, които ще се занимават с това да използват настоящето за да правят бизнес. Дали дизайнерът на торти има нужда от математика? Или собственикът на гъбарник? Дали създателката на невероятните плетени шалове с които се обличат модните икони има нужда от математика? Ами създателят на великолепната градина пред блока? Та той направи от обичайното бунище градска забележителност. Той имаше ли нужда от математика?
Тези въпроси са важни. И те са важни най-вече за учениците. Но за съжаление техните отговори не са в учебниците по математика. Не са и в обичайните сборници. Аз обаче се вълнувам от тези отговори. И както написах в „Безсмисленото занимание наречено изчисление на сложна лихва“ с това трябва да се заемат бизнеса и учителите по математика. Нека бизнесът каже каква математика използва, и нека математиците се заемат да я сложат в учебниците. Далеч съм от мисълта, че мога да направя това сама. Но мога да започна.
Като начало си зададох въпроса – дали бизнесът ще иска да съдейства? В крайна сметка бизнесът се интересува най-вече от правене на пари. Не му е работата да пише учебни помагала по математика. За това плаща данъци. Все пак реших да експериментирам. Най-лесния начин да разбереш дали някой би съдействал е да го попиташ. Попитах. В една група, в която има над 50000 човека занимаващи се с най-невероятни бизнеси публикувах следния пост: „Моля в коментар или на лично, който има желание да даде информация каква математика е необходима в неговата работа. За какво му е необходима някаква математика.“. Разбира се очаквах няколко човека да се отзоват. Мислех си, че повечето ще са инженери. Евентуално няколко програмиста. Може би някой счетоводител… Очаквах разбира се и изказвания като „Искам само да споделя колко ми е хубаво, че в работата ми няма гръмната математика и мъката от Даскало с невротичните даскали, които не се интересуват от нищо друго в света си остана там. Иначе – адмирации на всички люде що се занимават с математика. Възхищавам се на търпението ви и умението да намирате за интересно нещо толкова скучно и предвидимо. И, да знам, че (почти) навсякъде има математика и затова съм благодарна на всички хора, занимаващи се с нея, че го правят вместо мен. Вие сте пичове, поклон за вас!„.
Е, последвалите събития показаха, че съм далеч от истината. Отзоваха се повече от 50 човека с най-невероятни примери за какво им е математиката в тяхната професия. Сред тях
Собственик на гъбарник, който каза, че математиката всеки ден му влиза в гъбарника: „Занимавам се с отглеждане на медицински (познати като японски) гъби и съответно с целия технологичен процес. Конкретно математиката ми влиза в: изчисляване на площи – всякакви (обиколки, обеми, полезни, производствени, стилажни, на плододаване, осветителни, оптимални разстояния на бране и т.н.), както и за пресмятане на отоплителни, вентилаторни, пречиствателни характеристики ежедневно (според вида на гъбата), при пастьоризацията – всички изброени+ за безопасност – налягане и въздушни потоци (математика+физика) и т.н. В лабораторията са подобни изчисленията + при проектирането на хладилните мощности и обеми. После при себестойност и ценообразуване, при пресмятане на фири, че дори и при 1 зареждане на колата с продукция или гориво 🙂 🙂 Та, физика и математика са ми спътници.“
Дизайнер на плетива, която сподели, че тъй като не се справя с необходимата ѝ математика кара брат си (инженер) да ѝ помага с нея: „Аз съм много зле и с аритметика,и с геометрия. Но плета и там ми трябват постоянно. Да изчисля с колко бримки трябва да започна даден фигурален модел (като се има предвид,че различната по дебелина прежда води до различен брой бримки и различна ширина), така че при достигане ширината на раменете (която е различна при всяка жена, нали) фигурите да се разпределят равномерно на предница и гръб. Или още по-сложно: да изчисля за дадена програмирана прежда какъв е идеалния брой бримки,за да се получи дадена фигура. За някои видове програмирани прежди има разработени софтуери, слава Богу! 🙂 Когато плета триъгълен асиметричен шал да си представя от кой връх на триъгълника да започна, колко често да наддавам,за да постигнат желаната ширина и да е равномерно и на каква дължина да спра, за да се получи асиметриятя, към която се стремя и готовия шал да изглежда както трябва,а не като дърпан от котки парцал 😁
Представям си,че за вас всичко това е piece of cake ,обаче за мен е откровена смърт и срам – не срам когато видя зор, звъня на брат ми да помага“
Ландшафтен архитект, която твърди, че тригонометрията за нея е не просто ежедневие а ежечасие: „когато правя вертикална планировка на терена, това, което постоянно ползвам е тангенса на ъгъла на наклона – т.е. % на наклона е равен на отношението на превишението към дължината на алеята. Оттам си решавам основната задача – през какво разстояние се разполагат хоризонталите според желания наклон. Не е нещо сложно, просто показва как този толкова стресиращ за много хора тангенс е всъщност нещо супер удобно за ползване.“
Дизайнер на торти, която твърди че ежедневно използва сладката и чуплива страна на математиката: „Кръгла торта един етаж-10 парчета?!?! И се почва каква да е височината, радиуса, пък и по-голяма подложка със съответната форма или пък квадратна за уникалност. При юбилейни и сватбени торти се ползват шестограми за шик и повечко етажи, което тежи. Подложките и подпорите трябва да са стабилни и… Има адски много тънкости-математически в тортоправенето… Дори при печене и сглобяване. В повечето случаи това е точна наука, като математиката.“
Маркетолог, който казва за теория на игрите: „Аз лично я ползвам като универсален наръчник при общуване и икономически взаимоотношения. Ако се замислим- математиката властва над всичко, което можем и не можем да възприемаме.“
Човек, занимаващ се с безопасност на детски площадки ми изпрати направо задачата за 7-ми клас съответстваща на нещо наречено от него „Стандарта за безопасност EN 1176 – за детски съоръжения“.
Музикант, която каза: „без аритметика нямаше да разбера абсолютно нищо от уроците по солфеж и хармония.“
Разбира се електро и строителни инженери. Счетоводители със задачи за ценообразуване. И много, ама много хора, които използват статистика и комбинаторика.
Бизнесът прекрасно знае каква и колко математика му е нужна. От нас – математиците – се изисква да я разпишем като конкретни задачи и да я сложим в учебниците. И бизнесът няма нищо против да ни съдейства. Защото тези знания са му необходими. Днес. По-точно вчера.
Както казах в началото на поста, аз не мога да свърша цялата работа. Но мога да започна. Ще се свържа с тези хора и ще направя тяхната математика, готова за преподаване в училище. Дали това ще е достатъчно? Едва ли. Но ще е едно добро начало. И всеки, който иска да се присъедини е добре дошъл.

Proof of concept

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios