В ТЪРСЕНЕ НА АКТУАЛНИЯ ОТГОВОР

Попитах приятелите си, кое е онова нещо от математиката, което им трябва най-често. Не искам да коментирам тук отговорите. Депресиращи са. Казах си – ама какво питам моите приятели. Те са учили по 11 години математика в училище и по още минимум 2-3 в университета. А някои много повече. Я по-добре да питам учениците. Попитах няколко деца на близки приятели и моите включително. Задачата беше формулирана така: „Кое е онова нещо, което искате лично вие да направите?“ Ограничението е само едно – в отговора трябва да фигурира думата математика или термин от математиката.

Тук вече уцелих правилните хора. Отговорите бяха потресаващо еднакви. Консенсус лъхаше от всякъде. За такава ситуация в бизнеса само мечтаят – всички потенциални потребители да знаят какво искат и то да е едно и също. Всеки бизнес-човек би дал мило и драго за такава възможност. Единственото, което ги интересуваше е как да провалят час по математика.  Знаех си че има надежда за бъдещето. Ето – учениците имат мечта и тя е свързана с математиката. Сами си дефинираха за какво им трябва математиката.

Попадайки на тази златна възможност ги попитах защо не използват математиката за да провалят часа по математика. Идея ги шокира. Трябваше им малко време за да стигне тази идея до съзнанието им. И още малко време за да се трансформира предишното безсилие в надежда. Даже още не смееха да се зарадват. Само формулиха въпроса – а може ли? Хайде сега – нали ви казах, че математиката всъщност се използва навсякъде и за всичко. Тя е в основата на толкова мощни фактори, довели до такива глобални трансформации, че с едно проваляне на часове ли няма да се справи. Днешните тийнейджъри са много про-активни. Аз сигурно бих се колебала известно време с разни морални дилеми. Като например – дали е редно да се прави такова нещо. Но не и тийнейджърите днес. Веднага формулираха следващия въпрос – а как?

Ето за това са родителите. За да помагат на децата, да реализират мечтите си. Да им връщат надеждата, когато проблемите започнат да вземат връх. Преди идеята подхвърлена от мен бяха обезверени. Твърдяха, че нищо не могат да го направят. Сега имаха не само надежда, а и започваха да формират план. Тийнейджърите не са мечтатели, както някои твърдят. Те са прагматици. Искат да постигат лични резултати. По възможност без много усилия. Така – по-лесничко. Всъщност май не са  само те. Ако родителите са честни поне пред себе си, ще трябва да си признаят, че нямат нищо против тази философия.

Ще напиша наръчник за проваляне на часа по математика. Искаш да провалиш часа по математика? Трябва ти това и това.

Заемам се с реализацията

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios