План за възстановяване (без) развитие

Образованието отново влезе в дневния ред на обществото. Този път с количеството пари, които ще се налеят за STEM образование по планът за възстановяване и развитие. Тези пари са необходими. Дяволът както винаги е в детайлите. През 2022 година посетих много училища. На много места видях чудесни STEM кабинети. И навсякъде чух един и същи въпрос – как да намерим материали, с които да наситим със съдържание тези кабинети. Желание има. Колегите и директорите са мотивирани да променят нещата в съвременна посока. Сега трябват и правилните образователни ресурси.

Проблемът не е само български. Ако някъде по света имаше просто решение, аз съм сигурна, че то вече щеше да е приложено в някаква побългарена форма. Но такова решение няма. Така се случи, че последните 1-2 месеца проведох няколко разговора с две големи български издателства. Издателствата имат желание да направят нещо, но определено нямат идея какво. Защото мислят по следната схема: вземаме програмата от МОН, вземаме старите учебници и сътворяваме нов урок с повече картинки и евентуално с водео и електронни ресурси. Като чуха, че не знам да има STEM нещо си (урок, проект, учебен час и каквото друго там се сетите) без учениците да проведат експеримент, да опишат резултатите, да направят изводите и да получат за домашно насоки за развитие, които в последствие да представят като самостоятелно или екипно изследване, издателствата казаха, че не могат да си позволят да произведат такова нещо. И донякъде са прави.

Производството на такова учебно съдържание е адски скъпо и много трудоемко нещо. Ние направихме 2 такива помагала под общото име „Сгъни наука“ и постигнахме това само защото няколко човека оставиха високоплатената си работата и няколко дни напълно доброволно посветиха часове наред за да проектират, обсъждат и правят проби и грешки. И дори това нямаше да е достатъчно, ако един производител от съвсем друг бранш не се съгласи, без грам печалба за себе си, да ни съдейства да го произведем. Защото преди това, няколко много реномирани печатници ни казаха, че това няма как да стане.

Ние произведохме нещо което не е подчинено на логиката „стриктно следваме каквото пише в документа на МОН“. Нашият фокус беше под мотото „Помагаме да се изследва кубът/призмата, в неговата цялост“. Вътре включихме само експериментални задачи с които всеки може да се справи. И после установихме, че наистина всеки се справя. При правенето на заключения се проявиха разликите в мисленето на учениците. Включихме идеята за права и обратна задача за всеки експеримент. Включихме идеята „става – не става“. Защо става като става и защо не става като не става. Искахме да насърчим всички да опитват и да разберат, че когато нещо не става, това не е трагедия, а част от процеса на изучаване на обекта. През цялото време се водехме от философията на откривателството, а именно чакай да видя, ако бутна тук или там какво ще стане.

Друг важен момент в нашата работа беше да намерим естественото приложение за всяко парче знание, което се придобива. За това в едно математическо помагало се говори за маркетинг, за интериаорен дизайн, за изобразително искуство и за 3D принтиране. Говори се за биология, за архитектура, за метаматериали, за това как тези изследвания ще ни помогнат да отидем на Марс. Всяко парченцие математическо знание беше обвързано с нещо друго. Считаме това за особено важно. То работи и дава резултат. Учениците запомнят как са си играли с екструдирания куб и са държали в ръцете си нещо, което спасява живот. Учениците помнят, как са проектирали и създали палатки. Самото строителство е било трудно (защото строителството е трудно), но в резултат на положените усили те са създали нещо с ръцете си и са се почувствали щастливи от това. Влагането на усилия за постигане на нещо е дълбоко удовлетворяващо занимание.

Но всички тези проекти изискват изключителна организация. Организация на часа, много по-различна от обичайната. Цял екип от хора подготвя един единствен час. И когато ми кажат, че един STEM проект трябва да се помести в точно 2 учебни часа, аз съм притеснена от мисленето на такива хора. Един STEM проект или урок има начало, но не би трябвало да има край. Защото самият смисъл на тези теми е да отворят вратите за нови въпроси, да се родят нови идеи, които да изискват нови проучвания и така цял живот. Пред един цял екип образователни експерти представих урок за 5-ти клас, свързан със статистика и население. В него нямаше нищо извън учебния материал за 5-ти клас, парчета от който има в различни учебници за 5-ти клас. Първоначално ми казаха, че това е абсурдно труден материал. Показах им всички използвани парченца в собствените им учебници за 5-ти клас. Казаха, да така е има го, но е така сглобен, че няма как да го обясним на учителите. Казах им, че можем да обучим учителите. Казаха, да, ама някои от тях нама да искат да се научат.Продължихме така още известно време. Те ми казват как няма да стане, аз им казвам как може да стане. За сега сме на етапа –  това може да го дадем за гимназиален клас. Не съм се отказала, но явно ще трябва време за да си повярваме.

Когато правим STEM уроци в различни училища подготвяме по един комплект за всеки ученик. В хода на часа се сформират естествени екипи. Учениците виждат, че много по-лесно е ако се обединят за да направят палатката на единия, а после на другия. Няма защо да им обясняваме, колко е важна работата в екип. Всъщност те сами стигат до този извод. Че имат нужда от взаимопомощ и коопериране. Но накрая искаме 30 ученика с 30 палатки и 30 попълнени работни листа. И всяка палатка с индивидуална оценка. Т.е. трябва да си свършиш твоята работа със помощ, но не със седене със скръстени ръце, очаквайки някой да свърши нещо, а ти да си в екипа му. И на някой етап ще се окажеш по-добър от останалите. Ти ще оцениш другите, те ще оценят теб. И всеки се старае, защото никой не иска всъщност да бъде оценен, като безполезен.

Подходът към знанията не трябва да е тесногръд. Решаваме тези и тези задачи, защото те се падат на НВО. Това убива математиката. Свежда я до изучаването на 10-тина алгоритъма. Ученикът се научава да разпознава за кои задачи, кой алгоритъм да приложи и научава съответния алгоритъм. Няма никакво значение дали ученикът успява да формира обща математическа култура и критично мислене. Тези неща нямат нищо общо с изучаването на въпросните алгоритми и съответно не са във фокуса на обществото, което мери образованието по резултатите от НВО. По повод „Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по математика“ разговарях с експерт на книжния пазар. Човекът буквално ми каза следното – “Такива книги на пазара няма, а когато се появи нещо такова, пазарът не знае какво да го прави. За математическа научно-популярна литература не може да става и дума. Май през 2012 година издадохме една френска книга и това е всичко.” От тази година няма и „Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по математика“ в хартиен формат, тъй като тиражът е изчерпан. Но от февруари ще има електронно издание 🙂

Общата математическа култура е важна. Тя е по-важна от това да смяташ бързо. За това трябва да има уроци, в които да се разказва за математическите изследвания в по-широк контекст. Трябва да не се страхуваме да въвеждаме нови понятия и да навлизаме в нови области. Да, те никога няма да се паднат на НВО. Но точно в тези часове ще се роди бъдещия учен. Който след това ще положи съответното старание да изучи онези прословути тригонометрични функции, станали герои на градската легенда „Мина още един ден в който sin и cos не ми послужиха за нищо“. Проведох десетки уроци с теми като „От какво са направени числата?“. След всеки урок учениците не спираха да задават въпроси. Някои от въпросите бяха много интересни.

Математиката е вълнуваща наука. Тя открива нови светове. Вместо това ние я свеждаме до бакалски сметки. Но е вярно, че нищо от това, което развълнува учениците няма да се падне на НВО. Учителят събудил интереса на ученика няма да бъде поощрен. Родителите в голямата си част ще настояват за повече упражнения по прословутите 10 алгоритъма, защото така детето ще изкара по-висока оценка. Това убива всичко ценно в образованието. Защото 99% от задачите в който и да е български учебник по математика могат да бъдат решени успешно от всеобщо достъпни приложения като много нашумелият напоследък ChatGPT. Сега всички ще поискат да го забранят, но със забрани не става. Опитайте се обаче да решите някоя от задачите от „Сгъни наука“ с такова приложение и ще разберете огромната разлика между естествения и изкуствения интелект.

Когато направихме „Светът на Байта – естествените числа“ първо искахме да направим една игра, която ще помогне на учениците да се упражняват в разлагането на прости множители и ще даде възможност на учителите да разкажат за ролята на простите числа в криптографията, което го има описано в „Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по матемитика“. След като направихме това и дизайнерът Диана Ханна се зае с дизайна на картите установихме, че имаме много голямо пространство, което можем да запълним с някакъв цвят или някакви странични изображения. Вместо това направихме нещо друго – на всяка карта сложихме изображение свързано с числото върху нея. Тези изображения подсказваха, че тук има скрита някаква математика, но някак не беше съвсем ясно каква. Първоначално Диана Ханна беше ужасена. Какви ще да са тези изображения? Няма как някаква формула да бъде направена красива, говореше дизайнерът в Диана Ханна. Обаче след като ме изтърпя да говоря часове наред по разнообразни математически теми, каза – ето това е дизайн, който искам да направя. Трудът ѝ не остана незабелязан. Не остана човек, който игра играта, без на някакъв етап да ни попита какво е изобразено на картите. Това беше повод да разкажем за различни числови редици и числови проблеми с които математиката се занимава. Разбрахме, че има остра нужда да систематизираме тази информация и да я предоставим на учителите за използване. Това би спомогнало за разширяване на обшата математическа култура на учениците. Те питат, а учителя разказва ли разказва за Фибоначи и златното сечение, за телефонните числа и инволюцията, и за още 10-тина теми, които също ще предоставим за използване, като идеи за образователни ресурси. Всяка карта е буквално един STEM проект, който може да се роди в часа по математика, докато си разлагате на прости множители.

Време е да преосмислим и самото съдържание на учебниците и обвързването на цялото знание в едно цяло. Политиците обмислят дали да въведат един учебник по всеки предмет. Не знам защо изобщо си напрягат мозъците с подобен въпрос. Той е безнадеждно остарял какъвто и да е отговорът му. Истинският повод за размисъл трябва да е как да се създаде един учебник по всички дисциплини. Пък нека са няколко различни учебника. Представете си образование в което има няколко различни учебника за 5-ти клас. Не за 5-ти клас по математика, по човек и природа, по музика и т.н. Един учебник за 5-ти клас. Това ще принуди авторите на учебниците да обединят в едно цяло задължителните компоненти. Така най-сетне знанието ще стане едно цяло, каквото всъщност е. А освен това да има помагала с които да се надграждат отделните компоненти на по-високо ниво.

Дали всичко описано тук ще се реализира предстои да видим. Но едно нещо може да свърши всеки от нас. Да престанем да се вглеждаме в административните пречки и да си припомним, че образованието е много повече от учебника, от НВО и от разпоредбите на МОН. Образованието е мисия. И като всяка мисия изисква известно неподчинение. Бунтарство ако щете😊Ако имаме желание, ще намерим и начин.

 

Последвайте ни

FACEBOOK

Електронна Поща

  marielastan4eva@gmail.com

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios