Компютърните науки възпитават най-добре
Когато се заговори за възпитание в училище, винаги се започва цитирането на примери от историята, литературата или най-общо от така наречените хуманитарни дисциплини. Това е жалко. Всъщност хуманитарните дисциплини могат да помогнат евентуално да си обясним как сме стигнали до състоянието в което сме в момента, но не ни казват нищо за бъдещето. Причината е доста проста – всички тези знания са просто описания на неща, които са се случили. Това не са знания за принципите по които се развива някакъв процес. Историите разказани в час по литература или в час по история може да звучат много добре, но не са подкрепени с нищо, което може да ни свърши работа в бъдеще. Ако има нещо, което да ни дава истинско знание за полезните принципи по които се организират сложни системи като обществото например, това са компютърните науки. Преподаването на основите на компютърните науки може да възпита човек в добри практики на поведение, които ще са му полезни през целия живот.
Аз започнах изучаването на компютърни науки по времето на Правец 8. Малко по-късно научих основния закон на процедурното програмиране (повтарян ни толкова често от Атанас Раденски, че стана част от жизнената ми философия) – ако целта на процедурата не е да промени един ресурс (променлива, масив и т.н.), тя трябва да го остави в състоянието в което го е получила. В живота това изглежда така – ако използваш колата на някого за да си свършиш някаква работа, трябва да му я върнеш в състоянието в което си я взел. Същото важи за книга взета за да я прочетеш, за седалката, която ползваш в градския транспорт и изобщо за всичко и навсякъде. Изключително полезен принцип.
Компютърните науки всъщност създават и тестват жизнеспособността на много възпитателни принципи. Ако работи за големи конгломерати от информационни системи, то вероятно е добър и за нас – хората. В крайна сметка ние сме един голям конгломерат от сложни информационни системи. За това е важно да не свеждаме изучаването на компютърни науки до някакъв конкретен език за програмиране (като Java или PHP) или софтуерен продукт (като MS Excel или WordPress), а да показваме приносът на развитието на технологиите към нашето знание за организацията на сложни системи. Не всеки ще стане програмист, но всеки ще бъде част от сложно организирано общество. Компютърните науки са най-лесния начин човек да разбере как да не бъде слабата брънка в това общество.
Днес е хубав ден да споменем един от пионерите в тази област – Джонатан Постел (роден е на днешния ден 6 август 1943 година). Той е един от създателите на интернет протоколите и автор на принцип, който носи неговото име – закон на Постел. Наричат го „общ социален код за софтуер: бъдете стриктни в собственото си поведение, но толерантни към безобидни измислици на другите“. Или друга популярна форма на този закон: Be liberal in what you accept, and conservative in what you send.
Този закон има две части:
Консервативен при изпращане: Протоколът трябва да внимава за изпращане на добре оформени дейтаграми.
Либерален в получаването: Протоколът трябва да приема всяка дейтаграма, която може да интерпретира. С други думи, ако семантиката е ясна, тогава грешките в синтаксиса могат да бъдат пренебрегвани.
В по-общ смисъл Законът се отнася до намаляване на вариациите на входа и даване на по-добре дефиниран и лесно разбираем резултат. Това поведение води до устойчивост на системата, защото намалява хаосът на входа и постига по-добра предвидимост на изхода.
Законът е дефиниран в зората на интернет и се спазва до днес, защото благодарение на него системата от милиарди компютри остава устойчива. Спазването на този принцип от хората ще направи обществото по-добро. И ако историята и литературата се провалят във възпитаването на толерантност, то компютърните науки се справят чудесно. Те демонстрират успеха на тази философия (за разлика от историята, която е пълна с примери на провали).
Още за възпитателните възможности на науката в “Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по математика”.
Последвайте ни
Електронна Поща
marielastan4eva@gmail.com
Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios
Recent Comments