Продължение от Приказки в огледалото за обратно виждане – Понеделник и Приказки в огледалото за обратно виждане – Вторник

Казвам се Байта и съм на 8. Живея в голям град. Наскоро се преместих в ново училище. Мама ме води всяка сутрин. Казва, че само на нея можело да се разчита да съм в училище навреме. Всички други били с „либерален работен режим“. Не знам какво значи „либерален работен режим“, но тя става всяка сутрин в 6:30, събужда ме, приготвям се и в 7:00 излизаме и се качваме в колата. Стигаме в училище след петнадесет минути. Точно навреме за първия час.

Всеки ден някой възрастен ме взема от училище, защото живеем далеч и не е безопасно да се прибирам сама. Родителите ми са много заети хора. Затова всеки ден ме вземат различни хора. Когато в началото на учебната година трябваше да представим списък с хората, които могат да ни вземат след училище моят беше от цели 5 човека. Освен мама и тате в списъка бяха вуйчо, леля и Умника. У дома имам табло с дните от седмицата. За всеки ден е отбелязано кой ще ме вземе.

Сряда е и днес от училище ме взема Умника. Умникът си има и нормално име, но никой не го използва. Той е семеен приятел. Това означава, че е приятел на всички в семейството. Познава мама и тате още от времето когато са били ученици. От тогава е и прякорът му – Умника. Има син, който учи в новото ми училище. Когато се прибирам с Умника, на задната седалка сме двамата – аз и сина му. Синът му е в горните класове и е тийнейджър. Иска да седи на предната седалка, но Умника не му разрешава. Мама казва, че е в трудна възраст. Ако той – дето е голям – е в трудна възраст, какво остава за мен, дето съм по-малка и по-дребна. Не говори много с мен. Но ако види някой да ме прережда за обяд винаги му казва да внимава. Казва го с един такъв дебел глас и си е доста плашещо.

Сряда. Приказка за справедливостта

Днес се наложи да ме изчакат малко, защото спорихме какъв цвят да изберем за униформи. В новото училище имаме униформи, но всеки клас може да си избира техния цвят. Аз исках да са зелени, защото леля твърди, че зеленото ми отива. Обаче това важи за мен и още няколко други деца. Започнахме да предлагаме разни цветове и стана голяма бъркотия. Накрая решихме да гласуваме. Обаче не остана време за гласуване и решихме да оставим гласуването за утре.

Като влязох в колата на задната седалка току що беше седнал синът на Умника и си личеше, че е ядосан. Не ми е удобно да питам хората защо са ядосани, но явно Умникът не смята така. Директно го попита:

-И какъв е проблемът?

-Проблемът е, че това е тъпо решение. Не може да се взема решението само с едно гласуване.

Сигурно и големите ученици спореха за цвета на униформите. Но понеже са по-големи по-рано се бяха сетили да гласуват.

-Защото като преброихме лисчетата, най-много лисчета имаше за онова ужасно зелено. Цели 10. Но общият им брой дори не стигаше половината. Все пак в класа сме 24 човека. По-малко от половината искат това ужасно зелено, но сега всички ще трябва да го носим. Изобщо не е справедливо.

Погледнах го ужасено.

-Защо не харесваш зеления цвят?

-Защото е тъп.

-А кой цвят харесваш?

-Сивия. – каза той троснато.

Доста се учудих. Как е възможно да харесваш сивия цвят. Ами че той е най-грозния цвят от всички възможни цветове. Направо се ужасявам, ако трябва да го нося постоянно.

Умникът се усмихна и каза:

-А колко хора гласуваха за сивия цвят?

-Девет. – троснато отговори синът му.

-А останалите за какво гласуваха? – попитах аз. Мислех си дали при нас няма да се получи същото. Да се случи така, че да има две големи почти равни групи и после да има много недоволни.

-Ами четирима искаха черно, а един бяло. И те са недоволни. После казаха, че ако трябвало да избират само межди зелено и сиво, щели да изберат сивото. Можеше да се споразумеем да гласуваме сиво. На мен ми харесва, а и те щяха да са почти доволни. А сега всички ще трябва да носим това зелено. А уж гласуването било най-справедливия начин за вземане на общо решение. Виж че не е вярно.

Умникът пак се усмихна, погледна ни в огледалото за обратно виждане и каза:

-Има много начини да вземеш решение с гласуване. Това което сте направили е да гласувате и да изберете това решение, което събере най-много гласове. Но не е единственият начин. Може да гласувате веднъж и да изберете двата най-желани цвята. След това да гласувате втори път, но вече изборът да е само между двата най-желани цвята. Ние така избираме Президент. Гласуваме всички за най-подходящия според всеки от нас кандидат, а после като разберем кои двама кандидати са считани за най-подходящи гласуваме втори път само за някой от тези двама. Така се отчита мнението не само на най-голямата група, но и на по-малките. Ако бяхте избрали този начин за изчисляване на резултата от гласуването, щеше да има по-малко недоволни. На първото гласуване щеше да се разбере че най-предпочитани са зеления и сивия цвят на униформите, но на второто гласуване щеше да стане ясно, че все пак от двете по-предпочитан е сивият цвят. Но пък тогава групата на зеления цвят щеше да е адски недоволна и да твърди че са ги изиграли.

Синът му се намръщи още повече.

– Хубаво е преди класът да вземе някакво решение да обсъди различните възможности. Но трябва да се обсъдят и по какви правила ще се изчислява резултатът от гласуването.  Тези правила трябва да се определят преди да е започнало гласуването. Не е правилно да сменяш правилата когато играта е започнала. Има различни правила за вземане на общо решение от група хора. Но винаги ще има недоволни. Може, да се опитате да намерите компромис. Например, че е добре да изберете някой съвсем друг цвят – например цветът наречен тъмно горско зелено, който е нещо между зелено и тъмно сиво.

Светофарът светна червено и спряхме. Зачудих се как ли е станало така, че всички да се споразумеят, когато светофарът светне червено да спрат. Сигурно първо са се споразумели да се редуват да преминават през кръстовището, а после са сложили светофар, който да изчислява кога е минало времето за преминаване на едните хора и показва, че е дошло времето за преминаване на другите хора. Просто светофарът изчислява справедливото преминаване през кръстовището

Светофарът светна зелено. Умникът потегли. Изведнъж се сетих нещо.

-Умник, а не може ли някак да изчислим кое е правилното решение. Защото това с гласуването май не винаги се получава?

-Това с гласуването не винаги води до вземане на мъдро решение. За това в науката не правим така. В науката не гласуваме колко прави 26+30. Там решенията се опират на логика и експерименти. Има правила по които от едно нещо следва друго нещо. А ако нямаме формула, то тогава измисляме експеримент, който да направим и така да получим повече информация която ще ни даде възможност да вземем решение.

-А може ли да изчислим кой цвят е най-подходящ?

-Има начин да се изчисли, кой е цветът който най-добре подхожда на цветът на косите, очите и кожата на учениците в класа. Това науката може да направи. Но това не означава, че този цвят ще ти хареса. Харесването е нещо, което не можем да изчислим. Ето например леля ти подари един пуловер на сина ми. Той изглежда с него много добре. Може би защото е  … изумрудено зелен като очите му и в чудесно съчетание с бялата кожа и тъмно кафявата коса. Но той пак не го харесва. Не всичко можем да изчислим. И едно от нещата които не можем да изчислим са емоциите. А точно те ни карат да харесваме или да не харесваме нещо. За това и е трудно да вземем общо решение, което на всички да изглежда справедливо. Науката не може да изчисли справедливостта. Вероятно защото всеки има различно виждане за това кое е справедливо.

Завихме по улицата за влизане в нашия квартал. Този път светофарът си светеше зелено.

-Умник, а ти как вземаш справедливи решения?

-За неща за които науката има отговор, се съобразявам с науката. Например ако трябва да реша колко прави 35*20 или колко често да ходя на зъболекар се придържам към научния метод. Колко прави 35*20 си изчислявам сам, защото знам как се прави научно без значение дали резултатът ми харесва или не. Колко често да ходя на зъболекар не мога да изчисля сам, но учени са изчислили и всеки с техните познания може да изчисли сам. Аз нямам техните познания, за това се доверявам на техните решения и ги следвам. А когато става дума за неща, за които науката няма отговор се опитвам да намеря онова решение, което ще е добро за мен и за най-много други хора.

Умникът паркира пред входа, разкопчах колана, казах „Чао“ и те потеглиха а аз влязох във входа. Но още се чудя как усещам че нещо е справедливо, а не мога да го обясня. А явно да обясниш на другите какво ти считаш за справедливо е много важно. Трябва да питам някой как става това.

Ако не искате да пропуснете следващите приказки харесайте страницата ни във Facebook.

А ако искате да разберете какво правят когато пораснат децата на които са разказвани такива приказки можете да прочетете “Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по математика”

ПРИКАЗКИ В ОГЛЕДАЛОТО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ – ПОНЕДЕЛНИК

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios