Всяка година МОН подлага на обсъждане промените в учебното съдържание. И както всяка година промените са главно от вида „отпада изучаването на понятието полуравнина и контур на полуравнина“ или „заменя се създаването на кръгови диаграми със разпознаване на кръгови диаграми“. Подобна дейност представлява най-вече козметична промяна. Същото важи и за преместването на 5 часа за усвояване на нови знания в 5 часа за упражнение. Тези 5 часа няма да решат проблемите в образованието по математика, а въпросът дали подобна промяна ще навреди или помогне е спорен. Никой обаче не предприема никакви мерки за слонът в класната стая.

Кой е слонът в часа по математика?

Слонът е в начина на прилагане на изучавания материал. Обучението по математика днес е насочено към създаване на навици за прилагане на определени алгоритми в определени ситуации. Това само по себе си създава проблем, защото не насърчава откривателството, но за това ще стане дума друг път. Проблемът е, че избраните за преподаване алгоритми (формули и твърдения) са поставени в ситуации, които днес буквално не възникват.

Пример за слон в часа по математика

Ще дам пример с прословутата проста лихва (обект на промяна в тазгодишното предложение). Някой знае ли изобщо ситуация днес в която се прилага проста лихва? Истинска ситуация. Днес. Не измисления влог на Иванчо за 2000 лева, оставен в банка при проста лихва от 5%. Днес няма влогове (или кредити), които да се обслужват при проста лихва. А това е приложение на изучаваното математическо понятие – процент.

Изучаването на понятието процент е изключително важно. Но за математиката изучаването на понятието лихва е без никаква стойност (понятието процент е математическо, а не понятието лихва), а за управлението на финансите понятието проста лихва е съвсем преходно и днес почти не се използва. Т.е. на обучението по математиката е вменено изучаването на едно понятие от областта на финансите (проста лихва), което самите финанси считат за преходно. Тогава защо това понятие (проста лихва) се изучава в часовете по математика? Ако търсим приложение на математическият алгоритъм за изчисляване на процент от цяло, защо не намерим истинско приложение, а не безсмислено препращане към областта на финансите чрез понятие, което в реалните финанси вече не се използва? Това не помага учениците да бъдат убедени, че съответния алгоритъм е необходим за „живота“.

В същото време се намалява тежестта на изучаването на кръгови диаграми, като вместо да се създават, те само се разпознават. Всъщност обаче бизнесът и социологията лягат и стават с кръгови диаграми, което от математическа гледна точка е изчисляване на процент от цяло. Изчисляването на процент за да съпоствиш ръстове на продажби на една компания или тежест в обществото на едно мнение е ежедневно необходимо умение. Да направиш едно проучване и да оцениш важността на едно твърдение сред съвкупност от твърдения е задача, която е актуална днес и е упражнение на изчисляването на процент. Тя обаче се неглижира в учебната програма за сметка на задача, която финансовия свят е надживял отдавна.

Да обобщим

Имаме две приложения на едно и също математическо понятие (изчисление на процент от цяло). Едното приложение (проста лихва) се отнася до областта на финансите и в тази област то не е актуално. Другото приложение се отнася до областта на анализа на данни и в тази област то се използва непрекъснато. Въпросът, който си задавам, е защо караме учениците да изучават в детайли първото, а не наблягаме на второто?

Светът на Байта – Блог

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios