На 14 октомври в уютната зала на Eduspace започна първият курс „Метод на игровизацията в STEM задачи“. За мен това беше един много вълнуващ ден. Водила съм много обучения на възрастни. Водила съм много учебни часове с ученици (повече от 10 години съм преподавала математика в гимназия). Две години съм водила упражнения на студенти. Водила съм и много работилници. Но за първи път водих обучение по иновативна методика на преподаване.

Знаете как е с преподаването. Ако преподаваш математика, има си методика, сборници със задачи, учебници. В класически учебен час започваш с теорията, демонстрираш решения, заедно с учениците решавате различни варианти на приложение на теорията в задачи. С повече труд и късмет в часа може да се добавят и мотивиращи елементи – истории, забавни въпроси, предизвикателства.

Ако преподаваш анализ на данни има си казуси, възникнали в практиката и ти се стремиш да обясниш решенията на тези казуси, започвайки от опростен вариант и стигайки до съвсем реален вариант.

Когато обаче трябва на обясниш методика, която е толкова иновативна, че за нея няма учебници, нито дори някакъв вид ръководства, е съвсем различно. Още в началото колега сподели, че се е опитала да намери структурирано изложение по темата за игровизацията, но не е успяла. Споделих ѝ личния си път. Той минава през специализирани курсове в някой от малкото университети, които ги предлагат. А и те не са за приложение на тази методика в образованието. Още по-малко в образованието по STEM. Това е област, в която всичко се изобретява днес. И е базирано на принципи, разработени в индустрия, която е на върха на „хранителната верига“ на индустриите – производството на игри.

За да „произведем“ една игровизирана STEM задача са необходими много усилия. Една от участничките на курса сподели в началото, че има огромно желание да преподава по този начин, и е опитвала да прави такива задачи, но на всяка крачка се е сблъсквала с трудности. Разбирам я. Без никаква теоретична подготовка в тази дисциплина (игровизацията) всичко става много трудно.

Тъй като целта на курса е да научи хората сами да създават такива задачи, то трябваше да се сложат теоретичните основи. Когато обаче преподаваш основи на игровизацията, то ти трябва да използваш тази методика за да преподаваш нейните основи. Иначе всичко губи смисъл. За това въведението в теорията трябва да бъде лесно, забавно и целенасочено. Да даде възможност на курсистите да усетят този подход буквално с кожата си. Нямаш втори шанс да направиш добро първо впечатление. Началните примери след това стават твоята първа опорна точка за твоят проект. За мен беше голямо предизвикателство да подбера различни примери в които демонстрацията на съответните теоретични постановки е пределно ясна и най-вече, може да бъде използвана за последващи задачи.

Веднага след това трябва да накараш курсистите да поискат да изпълнят мисия и да усетят въздействието ѝ върху собствената им мотивация. Да разберат от опита какво е да следваш мисия, колко важни са инструментите, как се потапяш в свят в който имаш мисия, използваш всички налични знания и инструменти за да я постигнеш и … печелиш наградата си. Тази мисия по-късно става втората опорна точка в усилията ти да създадеш авторска задача-мисия.

Следобедът беше посветен на започването на истинската мисия – създаването на задача-мисия. Тук колегите усетиха защо екипната работа е толкова важна. Всеки трябваше да създаде собствената си мисия, но споделяйки идеите си, всеки получаваше конструктивна положителна обратна връзка, която го водеше към непрестанно подобрение. В един момент всички обсъждаха всички идеи започвайки с „… и се сещам, че както … може да използваш … за да направиш …“. Дискусията излезе извън рамките на въпрос-отговор и влезе в света на генераторите на идеи. Това стана третата опорна точка на мисията да създадеш задача-мисия.

И така присъственото обучение завърши и започна времето на усиления индивидуален труд.

За това какъв беше епичния финал и какъв беше резултата ще разкажа в следващия пост.

Ако искате да се включите в някое от следващите издания на курса, Запиши се тук

 Светът на Байта – блог

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios