Междупредметие е проект на училище Рьорих и приех огромното предизвикателство да представям математическата гледна точка в учебен час на тема “Човекът – пътят към личното и/или общественото щастие”. За спойващ елемент колегите се бяха спрели на разказа „Песента на колелетата“ от Йордан Йовков. Една конкретна дума, която искаха да сложат във фокус беше „себап“ – безкористно добро. Учениците бяха от гимназиален курс 9-11 клас и една ученичка от 8 клас. Структурата на самият час беше следната – теоретична част, поставяне на задача по всеки предмет, разделянe на отбори, работа на отборите по тяхната задача, представяне на резултатите и отговор на поставената задача и последваща обща дискусия.

В първата част всеки предмет (литература, история, философия, математика) разполагаше с 15 минути за да представи теоретични постановки полезни за решаване на задачата, която ще се постави в края на първата част. Имахме уговорка с колегите, че не е необходимо да се придържам към някакъв конкретен математически апарат от учебната програма.

Тук дойде първата трудност. Как математиката се свързва с темата? Отговорът на този въпрос трябваше да дойде преди изобщо да напиша и един ред с математически изрази, задачи или теоретични постановки. След дълъг размисъл и отхвърляне на няколко сравнително очевидни кандидати си зададох следния въпрос: Аз въобще защо се съгласих да участвам в този експеримент? И отговорът ми беше ясен – не може да оставим учениците да се опитват да отговарят на важните житейски въпроси (като тези за щастието) без математически инструменти, които биха могли да използват за да разсъждават по тези въпроси. Училищната математиката в момента е буквално окастерена до няколко алгоритъма основно за изчисление и инженерни приложения, но самата наука математика изобщо не се ограничава до тях. Прочетох разказа, вече с тази мисъл в главата и установих, че специално при Сали Яшар, щастието идва когато взема решение какво ще прави с остатъка от живота си. Ключовата дума тук е – взема решение. Това доведе до следващият ми въпрос – кой раздел от математиката се занимава с вземането на разумни решения. Отговорът разбира се е Теория на игрите. Супер – вече имах обща концепция. Математиката (в лицето на теория на игрите) изучава как и защо хората вземат разумни решения.

Втората трудност беше да избера каква задача ще поставя на учениците. Това щеше да определи и каква теоретична част да им представя. Спрях се на задачата „В каква игра играе Сали Яшар докато решава за своя себап?“ Идеята ми беше да обясна двата основни вида игри – игра с нулева сума и игра с ненулева сума и да помогна на учениците да разберат, че себапа на който се спира в крайна сметка Сали Яшар е с ненулева сума, защото всички печелят.

Третата трудност беше как за 15 минути да обясня основите на теория на игрите. Честно казано – не успях. Просрочих времето си с 5-6 минути, но колегите се оказаха толерантни, а учениците слушаха с голям интерес, така че приемаме, че съм се справила с тази трудност.

В следващ пост ще опиша изложението си, както и трудностите, които учениците срещнаха при справяне със задачата, а сега ще продължа с общите впечатления след часа.

Първото, което става съвсем очевидно е, че повечето колеги свеждат математиката главно до сметки и решаване на уравнения, неравенства, чертане на разни фигури и графики, но не и до изграждане на модели, които намират директно приложение в ежедневието. Това е голям пропуск, който ние математиците трябва да се опитваме всячески да отстраняваме. Най-лесния начин да убедим учениците, че математиката е навсякъде е да им дадем в ръцете математически инструмент за отговор на всеки въпрос. Това е амбициозна задача и определено няма отношение към сегашния формат на учебна програма, матури и други официални административни дейности. Но е жизнено важна за изграждане на критично мислещи хора, способни да търсят решения на проблемите си.

Второто очевидно нещо е, че учениците проявяват интерес към представянето на нови математически концепции. Теоретичното ми изложение мина при определено внимание и активно търсене на отговори на поставяните въпросчета. Учениците следяха мисълта ми и бяха заинтересувани от това, към което тя ги води. Началото между другото беше изпълнено с ирония. Математиката определено не беше любимият предмет на тези ученици. Но колегите след това ми споделиха, че учениците ме били определили като „голям образ“, което лично на мен ми прозвуча като комплимент.

Третото нещо, което е важно да кажа стана ясно на следващия ден, когато разказвах за този проект на група учители и хора занимаващи се с образование, сред които имаше само 1 математик. Те бяха единодушни, че такива колаборации са от голямо значение за изграждане на нови концепции в образованието, които да „сглобяват“ много предмети около един общ предмет, обект или въпрос и по този начин да предизвикват учениците и учителите да работят за едно хармонично развитие.

Разговор за идеята и нейното реализиране с Венета Гаврилова по Българското Национално Радио можете да чуете тук: “Междупредметие” обединява хората и предметите

Очаквайте скоро и теоретичното изложение за първата част.

Надявам се с колегите да публикуваме и целия проект в детайли, така че който иска да проведе подобен проект и в своето училище.

А ако искате един вдъхновяващ урок за вашите ученици, можете да се свържете с мен тук.

Сгъни наука – блог за формите

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios