NASA Astronaut Suni Williams, fully suited in SpaceX’s spacesuit, interfaces with the display inside a mock-up of the Crew Dragon spacecraft in Hawthorne, California, during a testing exercise on Tuesday, April 3, 2018.

Математиката е вдъхновяваща наука. Тя изгражда идеални светове. В тях всичко е подредено, честно и справедливо. Тя оценява обектите съгласно техните качества. В нея нямат място предразсъдъците (следствията се приемат, когато са доказани независимо дали това ни харесва или не) и дискриминацията (ако например два триъгълника имат три равни страни, всичко им е еднакво). В много отношения тя прилича на света на игрите.

Тогава защо повечето ученици обичат да играят игри, а не обичат да решават задачи? Защо средния играч на World of Warcraft (WoW) прекарва повече от 17 часа седмично във виртуалния свят на WoW, а не желае да прекара поне 5 часа седмично в света на математиката?

Нека помислим малко за приликите и разликите между света на една игра и света изграден от учбника по математика.

Ето една обичайна задача от света на игрите:

„Ти си звезден рейджър. Намираш се на планета с побеснял робот, който заплашва да унищожи корабът. Имаш 3 минути за да унищожиш робота и да спасиш кораба. Разполагаш с определен набор от инструменти в долния край на екрана. Натисни Enter за да започнеш мисията!“

Милиони хора по света в мига в който са видели това съобщение са натиснали Enter и са започнали мисията по спасяването на кораба. И когато са приключили успешно тази мисия след 1-2-3 безуспешни опита, са се почувствали герои и са били готови да поемат към следващата мисия.

Ето една задача от учебника по математика за 7-ми клас (стр.97/зад.6 от Учебник по математика 2018 год. изд. Архимед):

„Перална машина може да се напълни през един маркуч за 4 минути, а за да се източи водата през друг маркуч са необходими 6 минути. За колко минути ще се напълни пералната машина, ако крановете на двата маркуча са отворени едновремено?“

Милиони ученици са затворили учебника след като са прочели тази задача.

Ето няколко прилики:

Прилика 1: И двете задачи се развиват в един виртуален свят.

Прилика 2: И за двете задачи има инструменти с които разполага човек за да се справи със задачата.

Прилика 3: И за двете задачи има ясна цел.

Но има и някои разлики, които се набиват на очи. Да се фокусираме върху няколко.

Разлика 1: Едната задача те призовава да бъдеш герой (да спасиш кораба). Другата не те призовава за нищо, освен да отговориш на един въпрос. При това той е скучен (никой не мечтае да пуска перални, още по-малко да ги пълни догоре с което ще предизвика наводнение) и не те касае изобщо (защото ти не пускаш пералнята у вас).

Разлика 2: Едната задача те поставя в свят в който би искал да бъдеш (планета, звезден кораб), другата те поставя в свят в който въображението ти не е предизвикано. Та кой иска да стои до пералня и да гледа как тя пълни и източва вода?

Разлика 3: Едната задача ти дава роля в която да бъдеш, в другата ти си никой.

Ако искаме учениците да решават задачите в учебниците по математика, дали не може да се възползваме от опита на създателите на игри. Тази част от знанието се нарича Gamification и аз съм писала редица статии по въпроса (линковете са в края на поста), но сега не е време за теория (въпреки че тя е вълнуваща). Как нашата задача да придобие очарованието на компютърните игри?

Задачата както би трябвало да изглежда в учебника по математика (но не изглежда така):

„Ти си звезден рейнджър. Намираш се на кораб с побеснял робот, който заплашва да унищожи кораба като взриви бомба. Таймерът на бомбата е настроен за 10 минути. Бомбата може да се деактивира от отпечатъка на твоя палец, но ти си затворен в разхерметизираната кабина. Кран би могъл да пусне достатъчно въздух за да свалиш скафандъра си и да допреш палец до пулта за деактивиране на бомбата за 4 минути, но в кабината има пробив, от който целият въздух изтича за 6 минути. С върховно усилие ти успяваш да отвориш крана. Ще успееш ли да спасиш кораба?“

И това трябва да е първата ти мисия от няколко, защото изведнъж може да се появи втора дупка от която пак да изтича въздух, или пък да се докопаш до един таен контейнер с определено количество въздух под налягане, което е равно на една трета от необходимият ти въздух, или пък … още много възможности в които знанията за уравнения, обикновени дроби намиране на част от цяло, обем, дебит и разни други неща да те направят герой. Поне за краткото време докато решаваш задачата. А като изключителен бонус, ще си вземеш и изпита. После ще се окаже, че може наистина да проектираш кораби в които винтилите са на правилното място за да спасят екипажа. В крайна сметка всичко в някакъв миг е било мечта, хартиено самолетче, но после, след учене, опити и грешки е станало реалност. А ти наистина може да станеш герой. Първо в задачата, а после и в … SpaceX.

Връзки към мои статии за основите на Gamification:

Gamification in the Virtual Classroom – Game Elements

Gamification – Fun in the Virtual Classroom

Gamification In The Virtual Classroom – Pathway

Virtual Classroom Gamification – Rewards

Gamification in the Virtual Classroom – the Players

4 Ways To Gamify Your Online Training Course

И ПОСЛЕ КАКВО – ЧАСТ 2

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios