След поредица от лоши резултати на различни държавни и международни оценявания, правителството реши да обърне внимание на преподаването и учебната програма по математика в училище. И разбира се констатира нещо, което всички влезли поне веднъж в час отдавна знаят. В този си вид, изучаването на материала по математика е предизвикателство за което учениците, училището и родителите не са готови. Това не е от вчера. Просто министерството заговори за обучението по математика на език, който тълпата разбира. И каза онова, което тълпата иска да чуе. Специално обръщам внимание на това, че ако се обърнем към обществото в неговата цялост, би трябвало да чуем нещо съвсем различно. Но днес чуваме само онова, което иска да чуе тълпата. И то е – намалете материала по математика.
Нека вместо държавата да говори на тълпата, да чуем какво държавата обеща на бизнеса. Няма бизнес-форум на който да не се поставя въпроса за качеството на кадрите. В България (както и в цял свят) не достигат инженери и техници от всякакъв вид, програмисти (от всякакъв вид) и технологично грамотни хора в останалите професии. Говоря най-вече за частния бизнес, защото от гледна точка на самата държава има недостиг на лекари и медицински персонал и учители най-вече по чужди езици и природни дисциплини. Не се е докладвало до сега за недостиг на администратори.
Днешните инженери, техници и програмисти трябва да боравят със сложни концепции. Вече е необходимо да имат познания в разнообразни дялове от направлението STEM за да могат да си вършат работата. Как ще получат необходимите им знания, ако нямат стабилна основа по предметите от STEM категорията? А тази стабилна основа се получава чрез постепенно натрупване на необходимите знания и свързването им в едно цяло. Защото светът не се дели на математика, физика, химия и биология. Той си е едно цяло. Бизнесът не е само машини и служители. Той е ефективно взаимодействие на технологии, финанси и хора. Да не говорим за иновациите. Те пък са цяла среда на взаимодействие на технологии, бизнес-идеи и образовани в разнообразни дисциплини хора, които могат да говорят помежду си на високо концептуално ниво. И ако училището иска да запази смисъла на съществуването си не трябва да решава въпроса какво може да научи учениците, а да започне да решава въпроса какво трябва да научи учениците. Това е важният въпрос и с него трябва да се заемем. Всички ние като общество и министерството в частност.
Какво трябва да научи един ученик в училище е въпрос не за милиард, а за много милиарди долари. Отговорът му трябва да започне от това за какво трябва да бъде подготвен един ученик при навършване на пълнолетие. Когато един човек стане пълнолетен, от него се очаква да поеме отговорността за себе си. Това означава, че той трябва да е готов:
1. Да познава и да се грижи за себе си като индивид. Например следва да знае кои са основните физиологични етапи на развитие на човека (което ще му позволи да следи в зряла възраст за съответните признаци и ще му помогне да отгледа децата си и да разбира възрастните хора), кои са основните физиологични процеси в човешкото тяло (което ще му позволи да се храни здравословно, да се движи правилно и да води пълноценен емоционален живот). Основна отговорност за това носи обучението по биология, но то трябва да бъде подпомогнато от математиката, физиката и химията, които да осигурят такива понятия като среден ръст за определена възраст, средно тегло, тенденция при наблюдения на един показател (например тегло, височина), корелация между величини (например между тегло и дневен и среден прием на калории) и все в тази връзка. Това е само малък пример, защо корелация между величини е необходимо математическо знание. И тъй като учениците са подрастващи, своята отговорност трябва да поемат спорта и изкуствата. Например за развитие на добра координация учениците би трябвало да изучават танци, а за развитие на абстрактно мислене би трябвало да рисуват и да свирят на поне един музикален инструмент.
2. Да разбира и уважава заобикалящата го среда. Например следва да знае основните закони на физиката и химията за да може да общува с необходимата му техника (за да не кара като възрастен с несъобразена скорост, да не пуска ток във вода и други такива). Да разбира природата като самоподдържащ се организъм и да оценява нейната мощ (за да не изхвърля отрови където му падне и така да причини вреда на много други хора, да не пали огън в сухи треви и други подобни дейности). Да умее безопасно да използва основни инструменти. Тук основната грижа трябва да поемат физиката, химията и предметът наречен труд и техника, но за тях трябват уравнения, неравенства, системи, функции, вектори. Очевидно тези знания трябва да бъдат доставени от математиката. Отговорност трябва да поемат и географията и историята, за да не се слушаме в новините за хора попаднали в беда, защото не знаят как се ходи в планината, колко дълбоко е морето и колко бързи са реките. И да не се срамуваме от вандалите драскащи по исторически паметници.
3. Да бъде информиран и отговорен член на обществото. Защо съществуват институциите и как се променят. Например да разбира за какво отговаря всяка институция и да се обръща към нея по ресорните въпроси (за да не моли Президента да му помогне да си намери работа, а да отиде в Агенцията по заетостта). Да разбира цялостната организация на обществото и механизмите на своето участия в тази организация (за да гласува в съответствие със собствените си убеждения и интереси). Нямам идея кой сега действащ предмет трябва да поеме водещата роля, но очевидно математиката трябва да достави такива понятия като процентно разпределение (за да разбира защо за 50% от действителните гласове получаваш 120 от общо 240 депутатски места), функции с праг (за да разбира защо партии получили под 4% от действителните гласове не са представени). И за да не се превръщат всички избори в национална трагедия, защото избирателните комисии не могат да смятат и не разбират какво смятат. Един пример (за петокласници) за отговорността на математиката в тази област можете да намерите тук.
4. Да бъде пълноценен участник в икономиката, което може да е като наемен работник или като предприемач. Например да разбира правата и задълженията си като наемен работник (за което очевидно би трябвало да знае основните положения в кодекса на труда), но и да разбира и следва разписан алгоритъм (например писмена инструкция за извършване на определена дейност). За което математиката във взаимодействие с информатиката трябва да достави понятието алгоритъм и неговите базови компоненти – входни данни, изходни данни, цикъл (с фиксиран брой повторения и под условие), проверка на условие, последователност на изпълнение. За което пък е необходимо математиката да достави отделно логическите функции като концепция и технология на изчисление.
Това са само конкретни примери, написани за яснота. Необходимите знания са много повече. Проблем в която и да е от тези области би навредила на всеки отделно и на всички като общество. За това трябва да се систематизират знанията за всяка област. Това е трудна задача и за решаването ѝ е необходимо обществото в лицето на учените, бизнеса, институциите да седнат на една маса и да направят списък с конкретните необходими на ВСЕКИ знания. После ще ни трябва методология по която да се преподават тези знания, така че тези знания да стигнат до всеки и да могат да се прилагат от всеки. Всяко орязване на материал по математика сега би било безсмислено от гледна точка на решаване на проблемите с образованието. Докато не знаем какви знания по математика са необходими за да се изгради успешен човек, всичко е преливане от пусто в празно. А преместването му от един клас в друг е още по-безсмислено, защото съответното математическо знание трябва да е налично тогава, когато е необходимо, а не когато е намерено време за него. Например, ако едно дете може да влезе само в асансьор, то трябва да познава числата (за да знае кой е неговият етаж). Ако може да борави самостоятелно с определена сума пари, то трябва да знае да смята с толкова големи числа и да оценява достатъчност на ресурс (за да види дали му стигат парите за покупката). Ако може да притежава банкова карта, трябва да знае какво е парола и как да предпазва информацията си, защо някои пароли са силни, а други слаби за което са му необходими основни знания по комбинаторика. А ако искаме цял квартал да не изпада в нелепа паника поради фалшиви новини, то трябва в мига в който детето може да се логне само в интернет да започнем да го учим да търси и оценява информация. Което изисква поне минимална статистическа грамотност демонстрирана тези дни от министър председателя коментирайки случващото се в Сливен: как ще им вземе държавата децата, къде ще ги сложи? Без значение дали това е трудно или лесно за някои.

И в заключение някои конкретни първи стъпки.

Стъпка 1: Вместо да се сформира комисия, чиято цел е да „олекоти“ материала по математика, да се съберат организациите представляващи бизнеса в България и да дадат своите конкретни предложения кои общи знания са необходими за да бъде успешен един човек в бизнеса – като нает работник или като предприемач. Писах за това в “В работата ми няма гръмната математика и други бизнес-приложения”. Разписват тези необходими знания, подписват се и поемат отговорността да ги обновяват всяка година но без стресови промени.

Стъпка 2: После този списък отива в научните институти и те създават съвкупност от учебни програми по всички дисциплини, които си взаимодействат за покриване на необходимия минимум от знания и умения. Дисциплините следва да са както класически науки (например математика, физика, химия, биология), така и дисциплини свързващи знания от класическите науки (например предмет STEM или Предприемачество и бизнес). Разписват детайлно тези програми и поемат отговорността да ги допълват и променят всяка година, но без стресови промени.

Стъпка 3: Така получените програми отиват при колективи състоящи се като минимум от учени в съответната област, методолози, дизайнери, програмисти и действащи учители за да бъдат написани учебници и учебни помагала, заедно със съпътстващите ги допълнителни учебни материали (като учебни видеа, конструктори, образователен софтуер, сборници, активности, проекти и т.н). Тези колективи поемат отговорността да тестват в реални условия своята група продукти. Чак след едногодишно преподаване от съответния колектив в реални училища и след необходимите корекции, продуктът се представя на МОН за одобрение.

Стъпка 4: МОН проверява дали съответния материал съответства на програмата, дали необходимите знания и умения са усвоени в тестовите училища и след анализ на резултатите продуктът се лицензира или се връща със забележки. Така разписания процес се извършва всяка година под надзора на всички заинтересовани организации

Безсмисленото занимание наречено изчисляване на сложна лихва

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios