Приказки в огледалото за обратно виждане – Понеделник

Казвам се Байта и съм на 8. Живея в голям град. Наскоро се преместих в ново училище. Мама ме води всяка сутрин. Казва, че само на нея можело да се разчита да съм в училище навреме. Всички други били с „либерален работен режим“. Не знам какво значи „либерален работен режим“, но тя става всяка сутрин в 6:30, събужда ме, приготвям се и в 7:00 излизаме и се качваме в колата. Стигаме в училище след петнадесет минути. Точно навреме за първия час.

Всеки ден някой възрастен ме взема от училище, защото живеем далеч и не е безопасно да се прибирам сама. Родителите ми са много заети хора. Затова всеки ден ме вземат различни хора. Когато в началото на учебната година трябваше да представим списък с хората, които могат да ни вземат след училище моят беше от цели 5 човека. Освен мама и тате в списъка бяха вуйчо, леля и Умника. У дома имам табло с дните от седмицата. За всеки ден е отбелязано кой ще ме вземе.

Понеделник. Приказка за белите и черните шапки

В понеделник ме взема вуйчо. Вуйчо е по-малкия брат на мама. Мама казва, че самият той е едно голямо дете и само фактът, че е висок към два метра може да убеди за кратко някого, че е пълнолетен. Освен че е висок той е и много забавен. А и може да кара кола, значи е пълнолетен. Той ме кара да се чувствам неудобно, защото винаги ме посреща с думите „Красавице, как са гаджетата днес?“. Всеки път му обяснявам, че си нямам гадже, но той само ми намига и се хили. Иначе с него е забавно. Колата му е стара и раздрънкана. Музиката винаги е много силна. Дори тапите в ушите ми не я заглушават. Казва, че това е музика за съвестта, а съвестта трябвало да бъде оставена да крещи. Мама казва, че вуйчо скоро ще оглушее. Но мисля че се шегува. Те двамата постоянно си говорят неща, които никой друг не разбира. Все си намигат и се хилят. Вуйчо нарича мама „корпоративен плъх“, а мама нарича вуйчо „отнесен хакер“. Но никой не се обижда на другия.

Днес е понеделник и току що приключи последния час. В новото ми училище от сутринта ставаха странни неща. Още първия час настана суматоха, защото електронният дневник не работеше. Заради това днес учителите пишеха оценките и отсъствията на едни листи. Казаха че станало като едно време. Някой каза че електронния дневник е нападнат от хакери. Не видях никой да напада, та доста се чудих от къде се взеха тези хакери. Помислих, че вуйчо ще знае. Нали мама му вика „отнесен хакер“. Само ме притесни мисълта, да не би вуйчо да е нападнал дневника.

Тъй като електронния дневник не работи, трябва възрастните да дойдат да ни вземет от двора на училището. Това е за да им каже учителката как сме се представили днес. Иначе всичко това го научават от електронния дневник. Вуйчо дойде плеснахме си ръцете с дежурното „дай пет“, размени две-три думи с учителката и си тръгнахме. Добре че не попита и „Как са гаджетата днес?“. Изглежда като има други хора внимава да не се шегува с мен.

Както обикновено се настаних на задната седалка. Аз съм дете и не ми е позволено да се возя на предната седалка. Така се налага докато си говорим с вуйчо да се гледаме в огледалото за обратно виждане.  Едвам се сдържах докато потеглим за да го попитам той ли хакна дневника? Вуйчо се ухили и каза:

– Не красавице, аз съм хакер с бяла шапка.

Не разбирам. Късна пролет е. Той дори през зимата не носи шапка. Сега съвсем няма никаква шапка на главата си.

-Това някава шега ли е?

–Не красавице, аз наистина съм хакер с бяла шапка. Аз съм от добрите. – и се засмя.

Намали музиката и каза:

-Чела си историята за Прометей, нали?

Аз кимнах, защото сме я учили в училище.

-Той бил бог. Боговете владеели огъня. Но не го давали на хората защото огънят има голяма сила. Един ден Прометей научил хората да използват огъня. За това боговете го наказали. Малко ми е неясна тази работа с боговете. Тази история е измислена, нали?

-Да. Но историята  показва, че нищо не може да спре хората да овладяват всякакви сили. Но боговете (ако има такива де) с право се притеснявали. Хората направили от огъня оръжие. Армиите на хората започнали да изпепеляват селищата на противника, когато ги завладявали. А иначе и огънят на който си готвим вкусна храна, като излезем на пикник в планината, и този с който изпепеляват цели градове и оставят хората без къщи е все един и същ. Различна е само целта с която огъня се използва. Умението да си служим с огъня добро или лошо нещо е?

-Ами не знам. Без него ще ни е трудно, може да останем гладни в гората. Но пък да изгориш къщите на хората е лошо.

– Имено. Няма добри или лоши знания. Добри или лоши ги правят хората. Зависи от това за какво ги използват. Така се случило и с информацията. Компютрите ни позволяват да съхраняваме и използваме огромни количества информация. Но съхранението и използването на толкова много информация не е проста работа. Трябва да си добре подготвен за да управляваш собствената си информация. Трябвада си още по-добре подготвен за да управляваш чуждата. Не всеки иска да позволи на други хора да управляват неговата информация. И много се старае да не им дава достъп до нея. Това  веднага събужда любопитството на любопитковците. Точно както става с подаръците преди Коледа. Има хора, които обръщат къщата наопаки за да ги открият. Понякога успяват, понякога не. Зависи колко добре са скрити подаръците.

Погледнах го сърдито, защото ми е омръзнало да ми се подиграва, как всяка Коледа претърсвам къщата за подаръци и никога не откривам неговия. Откривам всички други, но не и неговия.

-Хората, които претърсват компютрите на другите за да открият тяхната информация се наричат хакери. Трябва да си добре подготвен за да получиш достъп до информация, която някой се е опитал да защити. Но е много важно да си зададеш въпроса – за какво ще я използвам. А също и другия важен въпрос – ще навредя ли на някого, като се добера до неговата информация?

-Ама как може информация да ти навреди?

Тук вуйчо се усмихна, погледна ме в огледалото за обратно виждане и каза:

-Например ако някак си научиш паролата, която използва по-голямата ти сестра, за да влезе в личната си поща, но не я използваш, то няма и да навредиш. Обаче, ако я използваш за да изпратиш от нейно име и без тя да знае е-мейл до гаджето и го разкараш, и тя те разкрие, най-вероятно ще се наложи да се спасяваш от сестринския гняв скрит при баба си на село.

Светофарът светна зелено, вуйчо потегли и продължи:

-Това се случва и при големите компютърни системи. Всяка информация в голяма компютърна мрежа е защитена по много и различни начини. Експертите по сигурността се грижат за това. Но и хората, които използват информацията имат задължения. Например, за да получиш достъп до информацията ти трябва потребителско име и парола. Твоя отговорност е опазването на личното ти потребителско име и парола за достъп до системите, които използваш. Не трябва да даваш паролите си за достъп на никого – това е първото нещо, което хакер ще се опита да те примами да му кажеш. Използването на заблуда за да подлъжеш някого да ти каже сам паролата си се нарича социално инженерство. Винаги се съмнявай, когато някой ти иска паролата, уж за да ти помогне. Паролата не е за да я казваш на някого, а за да я използваш само ти.

-Искаш да кажеш, че хората, които изграждат системата за сигурност на една компютърна система и тези които се опитват да проникнат в нея неканени, използват едни и същи знания.

-Да. Но тези, които я защитават, наричат себе си експерти по сигурността или хакери с бели шапки. А тези, които се опитват да проникнат в нея незаконно, наричат себе си с различни имена, но останалите хора ги наричат хакери с черни шапки. Нали си спомняш, че най-важният въпрос беше дали ще навредиш на някого, като проникнеш в някоя компютърна система?

-Значи за това каза, че си хакер с бяла шапка? Ти си експерт по сигурността. Защитаваш информацията, от тези, които искат да я вземат. А какво правят черните шапки?

-Някои черни шапки проникват в компютърните системи на банките и ограбват парите от банковите карти. Това си е престъпление от където и да го погледнеш. Ако някой ограби парите от картата на майка ти, може да останеш без подарък за рождения ден. И даже без парти. И даже без торта. Тези хора причиняват големи неприятности. Срещу всеки хакер с черна шапка, който се опитва да навреди на някого, стои хакер с бяла шапка, който защитава компютърните системи. Точно като на война.

-Хакер с черна шапка ли повреди училищния дневник?

-Някои черни шапки не искат да вредят на никого, а само да обърнат внимание на други хора, върху проблем, който ги вълнува. Например, не искат някакъв закон да бъде приет и за това проникват в системата на парламента и оставят навсякъде съобщения за своето несъгласие с този закон. Тези черни шапки наричат себе си хактивисти – хакери защитаващи обществена кауза. Твоята учителката ми каза, че цялата начална страница била запълнена от една постоянно изчезваща и появяваща се двойка. Това вероятно е направено от човек, който иска да изпробва възможностите на знанията си. И да впечатли някого с тях. Още днес ще оправят дневника, защото работата не е сериозна – не е навредил, само е направил така, че дневникът да изглежда постоянно зает. Мисли си че е яко да покаже колко е умен. Но само създаде затруднения. Може и да е хактивист, несъгласен с оценките от някое изпитване.

-Вуйчо, ти винаги ли си бил хакер с бяла шапка?

-Красавице, това е семейна тайна. Има хора, които първо са били черни шапки, но са осъзнали, че не искат да вредят и са станали бели шапки. Нали се сещаш – важният въпрос беше – искам ли да вредя? А знанията са си едни и същи. И красавице, запомни – потребителското име и парола са за теб, а не да ги даваш на някой друг.

-Да, знам. Мама постоянно ми напомня.- казах аз разкопчавайки предпазния колан.

Казах „Чао“ и влязох в двора на кооперацията. Вуйчо ми махна и потегли с усилена до последно музика за съвестта. Май започвам да разбирам, че ако си много умен ти трябва и много съвест. Защото виж каква била работата с хакерите с бели и черни шапки. Обаче се чудя, дали вуйчо се е спасявал от сестринския гнява на село?

Очаквайте:

Вторник. Приказка за не много умната кралица.

Ако не искате да пропуснете следващите приказки харесайте страницата ни във Facebook.

А ако искате да разберете какво правят когато пораснат децата на които са разказвани такива приказки можете да прочетете “Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по математика

Последвайте ни

FACEBOOK

Електронна Поща

  marielastan4eva@gmail.com

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios