Класическите любовни истории в дефиниции и чертежи

14 февруари дава незаслужено и несправедливо предимство на литературата, киното и музиката. Поради някаква лишена от всякаква логика причина, повечето хора (в това число и ученици) считат, че най-великите любовни истории са описани най-добре в някой роман, поема или в краен случай песен. Това е толкова невярно, че е крайно време да бъде опровергано публично. Истината е съвсем друга. Най-великите любовни истории се описват най-добре от математиката. Както всъщност и всички останали неща от действителността.

Ето няколко от тях:

История за невъзможната любов

Да, да. Ромео и Жулиета са узурпирали това понятие. Те не могат да бъдат заедно в един и същ свят. Пречат им обичаите, предразсъдъците и разни други неща над които нямат контрол. Някои хора биха го нарекли невъзможна любов, но това е дефиниция на успоредни прави – две прави в една равнина, които не могат да се пресекат. Само дето никой не плаче за успоредните прави. А що сълзи са се излели по Ромео и Жулиета?

История за трагичната любов

Димитър Димов и неговия роман „Осъдени души“ са световна класика. Двама души се сближават. Стават все по-близки. После любов. Раздяла. И всеки поема по собствения си път. И какво е това? Това е точно дефиницията на допирателна към крива линия. Но теоремите за допирателна към крива не ги екранизират. Никой не пише за тях сценарии. Никой не е предложил теоремата за допирателната към крива за Оскар. Никой не въздиша по допирната точка в едър план. А какъв изящен кадър би се получил. Но на режисьорите и сценаристите им липсва въображение.

История за недостижимата любов

Любовните сериали трошат рекорди. И за какво разказват? Всяка серия двамата се приближават един към друг. Към 3000 епизод са вече почти заедно. Още няколко хиляди епизода и аха-аха да се срещнат, ама не. Те стават все по-близки, но никога не успяват да се докоснат. И книгите винаги обещават това да се случи в някоя друга част. Някои биха го нарекли история за любовта, на която все нещо не ѝ достига, но това е дефиницията на асимптота – права, която се доближава безкрайно близо до крива, но не я пресича. Ако имаха малко представа от реалността, нямаше да наричат тези неща любовни сериали, а филми за асимптотичната любов. Но къде ти.

Допълнение 2020

История на непобедимата любов

“Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин е символ за любовта, която започва като безразличие и дори известна ненавист, но с всеки изминал ден силата ѝ нараства. Нараства дотолкова, че помита всичко по пътя си – гордост, обществени предразсъдъци, ограничения на общоприетото. Тя побеждава всичко и всички. И какво е това? Точна дефиниция на експоненциалната функция. Тя расте навсякъде. Дори когато се опиташ да я диференцираш или интегрираш тя не се променя и продължава да расте с непобедима сила. Никой не може да спре нарастването на експоненциалната функция във времето. Но … всички въздишат по мистър Дарси. Едно проучване сред читателки жени показва, че най-желаният литературен герой с когото биха искали да вечерят е мистър Дарси. Никой не иска да вечеря с експоненциалната функция. А тя действително е забележителна.

Не можем да разчитаме на изкуството да обясни правилно света. За това на 14 февруари трябва да говорим за математика. Tя обяснява любовта много по-ясно. Както и някои други неща за които можете да прочетете в “Наръчник на бунтаря за проваляне на часа по математика

 

Последвайте ни

FACEBOOK

Електронна Поща

  marielastan4eva@gmail.com

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios