ЗАЕМАМ СЕ С РЕАЛИЗАЦИЯТА

Аз не съм писател. Аз съм математик. Ако задачата ми е да напиша книга, аз я решавам по обичайния за математиката начин. Стъпка по стъпка. Като начало да видим какво са наръчниците.

Наръчниците целят да те научат на нещо практично, давайки ти съвети какво да правиш на всяка стъпка. Виждала съм наръчници. Например как да си ремонтираш котлона. Беше отказал големия котлон на готварската ми печка. Намерих си наръчник за ремонтиране на готварска печка. Следвах всички стъпки прецизно. След ремонта големият котлон работеше. С малки проблеми де – работеше само когато е включена и фурната. Не знам защо се получи така. Но не обвиних наръчника за това. Вероятно вината си беше някъде в прилагането на съветите. Както и да е. 6 часа по-късно отидох и си купих нова печка.

Но тук възникна малък проблем. Никога не съм виждала наръчник по математика. Математиката се учи от учебници. В тях има дефиниции, теореми, леми и следствия, които водят до изучаването на съответния обект. Освен това в математиката напредваш, като решаваш задачи. Задачите които трябва да решиш, за да си сигурен, че разбираш свойствата на някакъв обект се събират в книги, но те се наричат сборници. Значи всички книги в които се говори за математика са или учебници или сборници. А аз трябва да напиша наръчник, защото учебници и сборници децата вече си имаха. И според тях не им помагаха да провалят часа по математика.

Понякога става така и със задачите. Гледаш начертания път и не виждаш начин да продължиш. Добре че математиката те учи да не се отказваш. Всяка задача те води до някакъв напредък в изучаването на обекта. И като се получи такъв застой, значи е време да атакуваш проблема от друг ъгъл. В математиката, обичайният начин за преодоляване на трудностите се състои в тяхното интелигентно заобикаляне.

Дадох си сметка, че аз самата съм проваляла многократно часове по математика. Това е едно от нещата, които родителите не споделят с децата си. Понякога някоя баба или дядо ще се изтърве да разкаже някоя от тези истории. Те за това децата много обичат бабите и дядовците си. Защото врагът им е общ. Освен дето аз съм го правила, много пъти съм гледала как други го правят. Ето – решението на проблема си се появи само.

Описах съвестно процеса на проваляне на часове, така както аз съм го правила или както съм виждала други да го правят. Много внимавах в това, описаните действия да работят. За да не стане после като с котлона. Оказа се, че знам много начини за проваляне на часа по математика. От опит и от преки наблюдения. Може да се каже, че се оказах експерт в тази област. Писането на книгата вървеше леко и приятно. Наложи се дори да се спра по някое време, защото всички ме предупреждаваха, че няма на Земята тийнейджър, който да прочете книга с повече от 20000 думи. Очевидно поради постоянна заетост времето им е крайно ограничено и трябваше да се вместя в това ограничение. Аз съм математик. Знам важността на количествените ограничения. Безкрайното определяне на дефиниционни области е дало резултат. Бях готова с моята книга.

Последвайте ни

FACEBOOK

Електронна Поща

  marielastan4eva@gmail.com

Copyright © 2018 Мариела Станчева|Website Design by Blue Gem Studios